Ужас

За това по-дълго пътешествие те са приготвили по-надеждна шейна. Почти два пъти по-дълъг от набързо скалъпената шестфутова шейна с плъзгачи от риба, която Безмълвната беше използвала, за да го докара дотук, когато той още не можеше да ходи, сегашният им превоз има плъзгачи, направени от малки, внимателно оформени парчета дърво, скрепени чрез изрязани от моржова кост детайли. За плазовете е използвана излъскана китова кост, а не просто пласт замръзнал торф, макар че Безмълвната и Крозиър продължават да ги поливат по няколко пъти дневно с вода, за да се образува ледена кора. Напречната част е направена от еленови рога и последните парчета дърво, с които разполагат, включително ъгловите парчета от снежното легло; отвесната задна част на шейната е изработена от здраво пристегнати еленови рога и моржови бивници.

Впрягът от кожени ремъци сега е приготвен за двама — никой от тях няма да се вози, освен ако не получи някакво нараняване или не се разболее, — но Крозиър знае, че Безмълвната е построила шейната изключително грижливо, с надеждата, че преди края на годината тя ще бъде теглена от кучешки впряг.

Тя носи дете. Не е казала на Крозиър за това — нито с помощта на вървичките, нито с поглед, нито с жест, — но той знае, и тя знае, че той знае. Ако всичко върви добре, детето ще се роди през месеца, който Крозиър по навик нарича юли.

На шейната са натоварили всичките покривала, кожи, кухненски принадлежности, инструменти и увитите в кожа голднърови тенекии, пълни с вода, получена от разтопен сняг, и запасите им от замразена риба и месо от тюлен, морж, лисици, зайци и яребици. Но Крозиър знае, че част от запасите са предназначени за времето, което може би никога няма да настъпи — поне не за него. А част от тях сигурно ще бъде използвана за подаръци, в зависимост от това какво ще реши той и какво ще се случи след това на леда. Той знае, че в зависимост от решението му може да им се наложи да постят — макар че, доколкото разбира, само от него се очаква да пости. Безмълвната ще пости с него просто защото сега тя е неговата жена и няма да яде, когато и той не яде. Но ако той умре, тя ще вземе шейната и храната и ще се върне обратно на сушата, за да живее живота си и да изпълнява задълженията си там.

Дни наред те пътуват на север по крайбрежието, избягвайки скалите и твърде високите хълмове. Понякога, когато местността стане непроходима, те са принудени да излизат на леда, но не се задържат задълго там. Все още не.

На места ледът се пропуква, но в него се образуват само малки канали. Те не спират край тези полинии, за да ловят риба, а продължават да вървят напред по десет и повече часове на ден, връщайки се обратно на сушата веднага щом местността отново стане проходима, макар това да означава по-често обновяване на ледената кора на плъзгачите.

Вечерта на осмия ден спират на един хълм и поглеждат надолу към групичката осветени снежни къщи.

Безмълвната е проявила предпазливост, приближавайки се към малкото село откъм подветрената страна, но въпреки това едно от кучетата, привързано към забитите в леда или земята колчета, започва да лае лудо. Само че останалите кучета не се присъединяват към него.

Крозиър гледа осветените снежни постройки — едната е направена от един голям купол и поне четири малки, свързани помежду си чрез традиционните тунели. Само при мисълта за една такава общност — а още повече при вида й — Крозиър усеща как го свива под лъжичката.

Някъде от ниското се чува човешки смях, приглушен от снежните блокове и еленовите кожи.

Той знае, че може да се спусне долу и да помоли обитателите на селото да му помогнат да намери пътя към лагера „Спасение“, а после да потърси хората си. Знае, че тук живее групата на шамана, който се е спасил с бягство по време на жестокото клане на осмината ескимоси от другата страна на острова Крал Уилям, и че те са роднини на Безмълвната, също както осемте убити мъже и жени.

Той може да слезе долу и да ги помоли за помощ, и знае, че Безмълвната ще го последна и ще преведе думите му, използвайки говорещата вървичка. Тя му е съпруга. Той знае също, че ако не направи онова, което го накарат да направи там, на леда, напълно е възможно ескимосите — колкото и да обичат, почитат и уважават Безмълвната, чийто съпруг е той — да го посрещнат с доброжелателни усмивки, кимания и смях, а след това, докато той се храни или спи, или просто се отпусне, да завържат ръцете му с кожени ремъци, да надянат кожена торба на главата му и после да започнат да го мушкат с ножовете си — жените заедно с мъжете, — докато не умре. Той беше сънувал как кръвта му изтича, червена върху белия сняг.

А може би не. Може би Безмълвната не знае какво ще се случи. Дори да беше видяла в сънищата си точно това бъдеще, тя не го беше споделила с него и не му беше разказала как завършва всичко.

Но той и без това не иска да научава. Това село, тази нощ, утрешният ден — преди още да е взел решение за другото нещо — не са неговото близко бъдеще, каквото и да е то, и ако изобщо съществува.