Ужас

След като създал сушата,
когато в света още царял мрак,
Тулуникраг, Гарванът, дочул мечтата на Двамата Мъже за светлина.
Но светлина нямало.
Навсякъде е властвал мрак, както винаги е било.
Нито слънце, нито луна, нито звезди, нито огньове.

Гарванът полетял над сушата, докато не открил снежна къща,
където живеел старец с дъщеря си.
Той знаел, че те крият светлина,
пазят тайно частица от нея,
така че влязъл при тях.
Пропълзял през тунела.
Погледнал през катак.
Там висели две кожени торби,
в едната бил мракът,
а в другата — светлината.

Дъщерята на стареца седяла там будна,
докато баща й спял.
Тя била сляпа.
Тулуникраг й изпратил мисли,
за да й се прииска да поиграе.
„Нека да поиграя с топката!“ — извикала дъщерята,
събуждайки стареца.
Той взел торбата
със светлина.
Торбата, ушита от еленова кожа,
била затоплена от светлината,
която искала да излезе.
Гарванът внушил на дъщерята
да хвърли топката светлина към катак.
„Не!“ — извикал бащата.
Твърде късно.
Топката се търкулнала към катак,
изскочила в тунела.

Тулуникраг я чакал там.
Той уловил топката.
Избягал от тунела,
понесъл кълбото светлина.

Гарванът започнал с клюна
да разкъсва кожената топка,
която съдържала светлината.
Старецът от снежната къща
по леда го подгонил,
но не бил човек повелителят на светлината.
Бил е сокол.
„Питкиктуак! — изкрещял Соколът, —
Ще те убия, измамник!“

Върху Гарвана той се спуснал,
ала Гарванът успял топката да разкъса.
Слънце изгряло.
Светлината всичко заляла.
Куагаа Силя! Слънце изгря!

„Унукпуак! Унукпуагмун! Тъмнина!“ — изпищял Соколът.
„Куагаа! Навсякъде е светлина!“ —
Гарванът изкрещял.

„Нощ!“
„Светлина!“
„Тъмнина!“
„Светлина!“
„Нощ!“
„Светлина!“
Те не спирали да крещят.
Гарванът извикал:
„Светлина за земята!“
„Светлина за Истинските хора!“
Няма да е добре,
ако имаме само едното, а другото не.

И разнесъл Гарванът светлината на някои места.
А Соколът запазил на други тъмнина.
Ала животните се сбили.
Двамата Мъже се сбили.
Те хвърляли светлина и мрак един срещу друг.
Денят и нощта се уравновесили.

Зимата идва след лятото.
Две половини.
Светлината и мрак се допълват.
Живот и смърт се допълват.
Аз и ти се допълваме.
Навън в нощта броди Туунбак.
Когато се докосваме,
грейва светлина.

Всичко е в равновесие.

65. Крозиър

Тръгват на дълъг път веднага след първата плаха поява на слънцето на южния хоризонт, само за няколко минути по обяд.

Но Крозиър разбира, че не завръщането на слънцето е определило тяхното време за действие и неговото време за взимане на решение; яростта на небето през останалите двайсет и три и половина часа в денонощието беше накарала Безмълвната да реши, че моментът е настъпил. Докато напускат завинаги снежния си дом с натоварената шейна, блещукащите ленти разноцветна светлина се увиват и развиват над главите им като пръсти, които се свиват в юмрук и се разтварят. С всяко изминало денонощие северното сияние става все по-ярко в тъмното небе.