В служба на злото

– Ще чакам зад ъгъла тогава – лаконично заяви Пищяла и се отдалечи, като редуваше всмукване от цигарата с отхапване от десертчето. Зае позиция невидима от вратата на Алиса. Междувременно Робин забърза надолу по Блондин Стрийт, да не би жената да мине покрай нея на влизане у дома си. Застана под един издаден балкон на тъмночервена жилищна сграда и видя как по улицата се задава висока чернокожа жена, хванала за ръка детенце и следвана от по-голямо момиче, което Робин прецени като приблизително единайсетгодишно. Алиса отключи външната врата и влезе вътре с дъщерите си.

Робин се върна до къщата. Днес носеше дънки и маратонки: нямаше място за препъване и падане. Прясно свързаните сухожилия пулсираха под гипсовата превръзка.

Сърцето й блъскаше силно до болка, когато почука на външната врата на Алиса. Докато чакаше, през еркерен прозорец вдясно надникна по-голямата дъщеря. Робин й се усмихна притеснено. Момичето се скри от поглед.

Жената, появила се след по-малко от минута, беше великолепна по всички стандарти. Висока, чернокожа, с фигура на модел за бельо, с коса на масури, стигаща до кръста. Първата мисъл, която мина през ума на Робин, бе, че след като стриптийзьорски клуб се беше лишил доброволно от нея, явно имаше много труден характер.

– Да? – каза тя и се намръщи на Робин.

– Здравейте – кимна момичето с пресъхнала уста. – Вие ли сте Алиса Винсънт?

– Да. А вие коя сте?

– Казвам се Робин Елакот. Дали бихме могли да поговорим за Ноъл?

– Какво точно? – поиска да знае Алиса.

– Предпочитам да ви го кажа вътре.

Алиса имаше зоркото и предизвикателно изражение на жена, принудена непрестанно да е готова за поредния житейски удар.

– Моля ви, важно е – промълви Робин, като едва движеше езика си заради сухотата в устата. – Иначе не бих ви молила.

Очите им се срещнаха: тези на Алиса в топъл карамеленокафяв оттенък и ясните сиво-сини ириси на Робин. Момичето беше сигурно, че жената ще откаже. Тогава очите с гъсти мигли се разшириха леко и по лицето на Алиса пробяга моментно вълнение, като че току-що бе направила приятно откритие. Без да каже нито дума, тя отстъпи встрани в слабо осветеното антре и със странно преувеличен жест на гостоприемство даде знак на гостенката си да влезе.

Робин не можеше да си обясни на какво се дължи зараждащото се лошо предчувствие. Единствено мисълта за двете момиченца там вътре я тласна да прекрачи прага.

Миниатюрното антренце водеше към дневна. Мебелировката се състоеше единствено от телевизор и диван. На пода беше пос­тавена настолна лампа. На стената висяха две снимки в евтини позлатени рамки – едната на бузестата Захара, малкото момиченце в тюркоазена рокличка със същите на цвят шноли във форма на пеперудки в косата, а другата на сестра й в кафява училищна униформа. По-голямата сестра беше копие на красивата си майка. Фотографът не бе успял да изтръгне усмивка от нея.

Робин чу на външната врата да щраква ключалка. Обърна се и маратонките й изскърцаха върху лъснатия дървен под. Някъде наблизо силен звън извести, че микровълновата печка е изпълнила задачата си.

– Мамо! – прозвуча пискливо гласче.

– Ейнджъл – провикна се Алиса, като влезе в стаята. – Извади й го! И така – каза тя, застанала със скръстени на гърдите ръце. – Какво имате да ми казвате за Ноъл?

Впечатлението на Робин, че Алиса се наслаждаваше на някакъв известен само на нея факт, се подсили от неприятната усмивчица, загрозяваща прелестното лице. Бившата стриптийзьорка стоеше със скръстени ръце и с щръкнали напред гърди като фигура, изваяна на носа на кораб, а дългите усукани кичури коса се спускаха до кръста й. Беше някъде към пет сантиметра по-висока от Робин.

– Алиса, работя с Корморан Страйк. Той е...

– Знам кой е той – бавно изрече Алиса. Тайното задоволство, което изглежда извлече от вида на Робин, внезапно изчезна. – Той е мръсникът, докарал епилепсия на Ноъл! Дяволите да те вземат! Отишла си при него, нали? Действате заедно, така ли? Защо не отиде при тъпите ченгета, лъжлива кучко, ако той... наистина...

Алиса силно удари Робин по рамото и преди тя да успее да се защити, продължи да я удря с всяка следваща дума.

– ...ти... е... направил... нещо!

Чернокожата я налагаше където свари. Робин вдигна лявата си ръка да се защити, като се опитваше да пази дясната, и ритна Алиса в коляното. Жената изпищя от болка и отскочи назад; някъде зад Робин малката ревна и сестра й влезе в стаята.

– Кучка проклета! – закрещя Алиса. – Да ме нападнеш пред децата ми...

И тя се хвърли към Робин, сграбчи я за косата и блъсна главата й в прозореца без завеси. Робин усети как тънката и жилеста Ейнджъл се опитва да раздели двете жени. Изоставила задръжките, Робин успя да халоса противницата си по ухото, при което тя изохка от болка и се отдръпна. Робин подхвана Ейн­джъл под мишниците, отмести я встрани и навела глава, блъсна Алиса и я повали върху дивана.

– Не пипай мама! – изкрещя Ейнджъл, хвана здравата ръка на Робин и я изви, така че тя на свой ред извика от болка. Захара пищеше на прага, а от наклонената чаша с капаче капеше топло мляко.