В служба на злото

– ЖИВЕЕШ С ПЕДОФИЛ! – извика с цяло гърло Робин, за да надвика врявата, докато Алиса се мъчеше да се надигне от дивана и да поднови боя.

Робин си бе представяла как поднася съкрушителната новина шепнешком и вижда Алиса да рухва от шока. Въобще не й бе хрумвало, че ще я погледне от долу на горе и ще се озъби насреща й.

– Я пък тая. Да не мислиш, че не знам коя си ти, кучко прок­лета? Какво удоволствие ти доставя да му съсипваш живота...

Тя отново се метна към Робин. Стаята беше толкова тясна, че момичето повторно се блъсна в стената. Вкопчени една в друга залитнаха към телевизора, който се срина от стойката си със страхотен трясък. Робин усети раната на ръката й да се опъва и изкрещя от болка.

– Мамо! Мамо! – виеше Захара, а Ейнджъл сграбчи отзад дънките на Робин и й попречи да отбие атаката на Алиса.

– Питай дъщерите си! – викна Робин, докато хвърчаха юмруци и лакти, а тя се опитваше да се освободи от упоритата хватка на Ейнджъл. – Питай дъщерите си дали той не е...

– Не смей... по дяволите... да намесваш... децата ми...

– Питай ги!

– Шибана лъжлива кучка... ти и проклетата ти майка...

– Моята майка? – повтори Робин и с гигантско усилие заби тъй силно лакът в корема на Алиса, че по-високата жена се преви ӝдве и отново се срина върху дивана. – Ейнджъл, я да ме пуснеш! – викна Робин и отскубна пръстите на момичето от дънките си, сигурна, че разполага само със секунди, преди Алиса да възобнови боя. Захара продължаваше да реве на прага. – За коя ме мислиш ти? – задъхано изрече Робин, надвесена над Алиса.

– Няма що, много смешно! – изпъшка Алиса, останала без въздух. – Ти си гадната Британи, дето му звъни и го преследва!

– Британи? – изрече смаяна Робин. – Аз не съм Британи!

Тя измъкна портфейла от джоба на якето си. – Погледни ми кредитната карта, виж я! Аз съм Робин Елакот и работя с Корморан Страйк...

– Мръсникът, който му е причинил мозъчно ув...

– Знаеш ли защо Корморан е отишъл да го арестува?

– Защото шибаната му жена го е наклеветила...

– Никой не го е наклеветил! Изнасилвал е Британи и е бил уволняван от работа из цялата страна, защото е посягал на малки момиченца! Причинил го е на собствената си сестра... срещнах се с нея!

– Гадна лъжкиня! – викна Алиса и се приготви да се надигне от дивана.

– Не лъжа! – кресна Робин и отново блъсна жената към възглавниците.

– Побъркана кучка! – едва дишаща продума Алиса. – Да се махаш от къщата ми!

– Питай дъщеря си не й ли е посягал? Питай я! Ейнджъл?

– Не смей да говориш на децата ми, мръснице!

– Ейнджъл, кажи на майка си дали той не е...

– Какво става тук?

От писъците на Захара никой не беше чул превъртането на ключа в бравата.

Той беше масивен, тъмнокос и брадат, облечен в черен анцуг. Едната му очна ябълка беше хлътнала и правеше погледа му напрегнат и смущаващ. Без да откъсва очи от Робин, той се наведе и вдигна малката, която засия и се притисна към него. Ейнджъл, от друга страна, мигом се дръпна и се прилепи до стената. Много бавно, все така втренчен в Робин, Брокбанк постави малката в скута на майка й.

– Радвам се да те видя – изрече с усмивка, която не бе никаква усмивка, а обещание за болка.

Изстинала от глава до пети, Робин се опита дискретно да пъхне ръка в джоба си за алармата, но Брокбанк мигом се озова до нея, стисна китката й и опъна шевовете й.

– На никого няма да телефонираш, кучко коварна. Да не мис­лиш, че не те знам коя си?

Тя се опита да се изтръгне от него и изкрещя:

– Пищял!

– Трябваше да те очистя още когато можех, мърло!

Тогава се раздаде оглушителен шум от сцепено дърво и входната врата зейна разбита. Брокбанк пусна Робин и се извърна рязко, за да се озове лице в лице с Пищяла, който нахълта в стаята с нож, насочен напред.

– Не го намушквай! – изпъшка Робин, стиснала ранената си ръка.

Шестимата души, натъпкани в тясната стаичка, замръзнаха за част от секундата, дори и малката, вкопчена в майка си. И тогава се раздаде тънък глас, отчаян, треперещ, но най-сетне освободен от присъствието на мъжа с белега и златния зъб, стис­нал нож в татуираната си ръка.

– Той ми го направи! Наистина ми го направи, мамо! Направи ми го!

– Какво? – втренчи се Алиса в Ейнджъл. Лицето й внезапно увисна безжизнено от шока.

– Прави ми онова, което каза жената. Прави ми го!

Брокбанк се размърда конвулсивно, но мигом застина, когато Пищяла вдигна ножа си и го насочи към гърдите му.

– Свърши вече, малката – каза Пищяла на Ейнджъл, като я закриляше със свободната си ръка, а златният му зъб проблесна под лъчите на бавно потъващото зад отсрещните къщи слънце. – Няма да те пипне вече. Мършо проклета – изръмжа той в лицето на Брокбанк. – Как ми се ще жив да те одера.

– Какви ги приказваш, Ейнджъл? – промълви Алиса, все още стиснала Захара, а лицето й изразяваше неподправен ужас. – Той никога...

Брокбанк внезапно наведе глава и блъсна Пищяла с обиграно движение на бивш ръгбист. Пищяла, който нямаше и половината от теглото му, отхвърча настрани като парцалена кукла. Брокбанк се втурна през разбитата външна врата, а другият с бесни ругатни хукна да го гони.