В служба на злото

– Трябва да беше преди четири или пет години – поясни Маргарет Бъниън. – Появи се на прага й и със сила влезе в дома й. Тя е болна от алцхаймер, не е могла да го спре, но съседите се обадили на братята му, те дошли и го изхвърлили.

– Наистина ли?

– Дони е най-малкият. Има четирима по-възрастни братя. Всичките са корави мъже. Джейми живее в Селкирк. Завтекъл се по най-бързия начин към дома на майка си. Казват, че го ударил и го проснал в несвяст.

Тя отпи от портокаловия сок и продължи:

– Узнахме пълни подробности за случилото се. Приятелят ни Брайън, с когото сте се запознали днес, видял боя, защото станал на улицата. Четирима срещу един, всички му се нахвърлили с крясъци. Някой повикал полицията. Джейми получи предупреждение, но не го беше грижа. Не искали да припарва нито до тях, нито до майка им. Накараха го да си плюе на петите и да побегне от града. Аз бях ужасена за Рона – сподели тя. – Винаги е казвал, че ще я открие, щом веднъж излезе на свобода.

– И направи ли го? – попита Страйк.

– Оох, да – промълви нещастно Маргарет Бъниън. – Знаехме, че ще я потърси. Тя се премести в Глазгоу и постъпи на работа в туристическа агенция. И той все пак я откри. Шест месеца тя живя в страх, че той ще се появи, и един ден това се случи. Дошъл в апартамента й една вечер, но бил болен. Вече не бил същият човек.

– Болен ли? – остро попита Страйк.

– Не си спомням какво точно беше страданието му, май че някаква форма на артрит. Рона каза, че бил много напълнял. Отишъл една вечер в апартамента й, след като я проследил, но слава на бога – изрече с жар госпожа Бъниън, – годеникът й бил останал да пренощува. Той се казва Бен – добави тя ентусиазирано и повехналите й бузи поруменяха. – Полицай е.

Каза го, като явно очакваше Страйк да остане изключително доволен да го чуе, сякаш и двамата с Бен членуваха в някакво престижно братство.

– Сега са женени – съобщи госпожа Бъниън. – Нямат деца, защото... Е, вие знаете защо...

И неочаквано зад очилата на госпожа Бъниън бликнаха сълзи и потекоха по лицето й. Ужасът отпреди едно десетилетие беше внезапно оживял.

– Той е пъхал нож вътре в нея – прошепна госпожа Бъниън.

Довери му се, като че той беше лекар или свещеник, сподели му тайните си, които й тежаха и за които не можеше да говори с приятелите си. А той вече знаеше най-лошото. Жената отново бръкна в черната чанта за кърпичката си, а Страйк си припомни широката ивица кръв върху чаршафите, възпалената кожа на китката, която Рона се беше опитвала да освободи. Слава богу, че майка й не можеше да види образите в главата му.

– Пъхал е нож в нея... и се опитваха да... сещате се... да възстановят...

Госпожа Бъниън пое дълбоко треперлив дъх и тогава на масата им пристигнаха две чинии с храна.

– Но двамата с Бен си правят чудесни ваканции – зашепна тя трескаво, като бършеше бузите си и повдигаше очила да изтрие очите си. – Развъждат... развъждат... немски... немски овчарки.

Колкото и гладен да беше, на Страйк му се отяде след тези приказки за стореното на Рона от Лейн.

– Двамата с Лейн имаха дете, нали? – попита той, като си припомни немощното скимтене на бебето до окървавената му дехидратирана майка. – Трябва да е... колко... към десетгодишно вече?

– Той... почина – прошепна тя и от брадичката й покапаха сълзи. – Синдром на внезапна бебешка смърт. Поначало беше болнав. Случи се два дни, след като арестуваха Дони. Той й позвънил по телефона от затвора и й казал, че е наясно как тя... тя е убила бебето... и че той ще убие нея, щом излезе...

Страйк за кратко положи длан върху рамото на хлипащата жена, после се изправи и отиде при младата барманка, която ги наблюдаваше със зяпнала уста. Брендито изглеждаше твърде силно за крехката като врабче жена зад него. Джоун, лелята на Страйк, която беше само малко по-възрастна от госпожа Бъниън, приемаше порто с медицинска цел. Така че той й поръча една чаша и й я отнесе.

– Ето. Изпийте това.

Наградата му беше нови сълзи, но след дълго бърсане с вече подгизналата кърпичка тя рече с треперещ глас:

– Много сте мил.

Сръбна от портото, въздъхна и примигна срещу него с русите си мигли, а очите й бяха розови като на прасенце.

– Имате ли представа къде е отишъл Лейн след посещението си при Рона?

– Да – прошепна тя. – Бен задейства връзките си в службата по пробации. Очевидно е отишъл в Гейтсхед, но не знам дали още е там.

Гейтсхед. Страйк си припомни оня Доналд Лейн, когото беше издирил онлайн. Дали се беше преместил от Гейтсхед в Корби? Или това беше просто съименик?

– Така или иначе, никога повече не е безпокоил Рона и Бен – каза госпожа Бъниън.

– Не се учудвам – подхвърли Страйк като взе вилицата и ножа си. – Ченге и немски овчарки. Да не е кръгъл глупак я.

Тя сякаш извлече кураж и утеха от думите му и с плаха насълзена усмивка се залови с порцията си макарони със сирене.

– Оженили са се млади – коментира Страйк, който желаеше да научи възможно повече за Лейн, нещо, което да го насочи към връзките и навиците му.

Тя кимна, преглътна и каза: