В служба на злото

Очите на Уордъл моментално се насочиха към розите върху бюрото на Робин.

– Рожден ден?

– Не – отвърна тя кратко. – Някой от вас иска ли кафе?

– Аз ще го приготвя – каза Страйк, като тръгна към чайника и добави: – Уордъл има да ни покаже нещо.

Приповдигнатостта на Робин се стопи: нима полицаят щеше да я изпревари? Защо не се бе обадила на Страйк още в събота вечер, когато го откри?

Уордъл се настани на канапето от изкуствена кожа, което винаги издаваше излагащи шумове като от пръцкане, щом човек над определено тегло седнеше на него. Определено стреснат, полицаят промени позата си и отвори папка.

– Оказва се, че Келси е поствала в уебсайт за други хора, които са искали да отстранят крайниците си – обърна се Уордъл към Робин.

Тя се настани на обичайното си място зад бюрото. Розите й пречеха да вижда добре полицая, затова ги грабна нетърпеливо и ги пусна на пода до себе си.

– Тя споменава Страйк – продължи Уордъл. – Пита дали някой знае нещо за него.

– Никнейм „Безизход“ ли използва? – попита Робин с неб­режен тон. Уордъл вдигна поглед изненадан, Страйк също се обърна към нея с увиснала във въздуха лъжичка за кафе.

– Да, точно това – зяпнал от смайване потвърди полицаят. – Откъде знаете, дявол го взел?

– Открих този сайт миналия уикенд – отвърна Робин – и реших, че Безизход може да е момичето, написало писмото.

– Боже мой – рече Уордъл и премести поглед от Робин към Страйк. – Мисля, че трябва да я привлечем на работа при нас.

– Тя си има работа – отсече Страйк. – Продължавай, Келси е поствала...

– Накрая е обменила имейл адреси с тези двамата. Нищо особено полезно, но се опитваме да установим дали те са се срещнали с нея, имам предвид в реалния живот – подчерта Уордъл.

Странно, помисли си Страйк, как тази фраза, толкова набивана в главата през детството, за да разграничи измисления свят на игрите и скучния свят от факти на възрастните, сега бе започнала да обозначава живота, който човек водеше извън интернет. Той подаде чашките с кафе на Робин и Уордъл, после отиде във вътрешния кабинет да си вземе стол, защото предпочиташе да не споделя пръцкащото канапе с Уордъл.

Когато се върна, полицаят показваше на Робин принтирани снимки на двама души от страниците им във фейсбук. Тя разгледа внимателно всяка от тях, после ги подаде на Страйк. Едната беше на набита млада жена с кръгло бледо лице, подстригана на черта черна коса и очила. От другата гледаше светлокос и кривоглед мъж на двайсет и няколко години.

– Тя коментира в блога си „трансинвалидност“, каквото и да означава това, по дяволите, а той се скъсва да пише по сайтове с молба за помощ да отсече разни части от себе си. И двамата си имат сериозни проблеми, ако питате мен. Случайно да ги поз­навате?

И Страйк, и Робин поклатиха глави. Уордъл въздъхна и приб­ра снимките.

– Вероятността беше много малка.

– Ами някакви други мъже, с които да е движила? Момчета от колежа или преподаватели? – попита Страйк, като мислеше за въпросите, които му бяха хрумнали в събота.

– Сестра й твърди, че Келси споменавала загадъчно гадже, с което отказвала да ги запознае. Хейзъл не вярва да е съществувал такъв. Разговаряхме с няколко приятелки на Келси от колежа и никоя не е виждала гадже, но още проучваме по тази линия. Като стана дума за Хейзъл – додаде Уордъл и отпи от кафето си, преди да продължи, – обещах й да ти предам, че иска да се види с теб.

– С мен? – учуди се Страйк. – Защо?

– Не знам – отвърна Уордъл. – Мисля, че държи да се оправ­дае пред всички. Просто не е на себе си.

– Да се оправдае ли?

– Измъчва я чувство за вина, защото приела тази история с крака за обикновена странност и смятала, че сестра й само се мъчела да спечели внимание. Сега е убедена, че тъкмо заради това Келси е потърсила помощ от друг.

– Тя наясно ли е, че аз не съм отговорил на писмото и не съм имал никакъв контакт?

– Да, да, обясних й. И въпреки това настоява да говори с теб. Не знам... – подхвърли той малко изнервено. – Все пак на теб са изпратили крака на сестра й. А знаеш какви са хората, когато са в шок. Плюс това става дума за теб – прибави Уордъл леко заядливо. – Сигурно си мисли, че Момчето чудо ще разреши загадката, докато полицията лапа мухи.

Робин и Страйк се въздържаха да не се спогледат, а Уордъл продължи:

– Не се отнесохме много тактично с Хейзъл. Хората ни са разпитвали партньора й малко по-агресивно, отколкото е било по вкуса й. Това я накара да се настрои отбранително. Може би иска да те има на своя страна, нали си детективът, който вече е отървал една невинна душа от затвора.

Страйк реши да игнорира подтекста с доза натякване в него.

– Разбира се, нямаше как да не разпитаме мъжа, съжителстващ с нея – добави Уордъл, като репликата му бе адресирана към Робин. – Това е рутинна процедура.

– Да, разбира се – кимна момичето.

– Няма ли други мъже в живота й освен партньора на сестрата и онзи предполагаем приятел? – попита Страйк.