Вампирът Лестат

Той летеше, вече не бе прикован към земята и към ужасната болка от смъртта на господаря, и смъртта на картините, и смъртта на обичаните от него смъртни. Вятърът свистеше покрай него, жегата изгаряше лицето и очите му. Ала пеенето бе тъй прекрасно, че нямаше значение, че той не знае думите и че не може да се моли на Сатаната, не знае как да вярва и как да прочете такава молитва. Никой не знаеше, че той не знае, и всички пееха заедно в хор, и викаха, и ридаеха, и пак се въртяха и скачаха, и после, залюляни напред-назад, отметнаха глави, щом огънят ги заслепи, и някой се провикна:

— Да. ДА!

И музиката изригна. Барабани и дайрета екнаха около него в бесен варварски ритъм, гласовете най-сетне запяха бърза, зловеща мелодия. Вампирите вдигнаха ръце и завиха, разкривени фигури се мятаха необуздано край него, извиваха гърбове, тропаха с крака. Ликуването на дяволи в ада. То го ужасяваше и го зовеше, и когато ръцете се вкопчиха в него и го залюляха, той затропа с крака, и се загърчи, и затанцува като другите, остави болката да го пронизва целия, да криви ръцете и краката му, да влива тревога във виковете му.

Призори той бе изпаднал в делириум и около него десетина братя го галеха и утешаваха, и те го поведоха надолу по стълбище, отворило се в земните недра.

Изглежда, през последвалите месеци Арман сънуваше, че господарят му не е намерил смъртта си в огъня.

Сънуваше, че е паднал от покрива като пламтяща комета в спасителните води на канала отдолу. И е оживял далеч — в планините на Северна Италия. Господарят го викаше при себе си. Господарят се намираше в светилището на Онези, които трябва да бъдат пазени.

Понякога в съня му господарят бе също тъй могъщ и лъчезарен както винаги — красотата сякаш бе неговото одеяние. Друг път бе обгорен до черно и съсухрен, дишащ въглен с огромни жълти очи, и само бялата му коса бе все тъй блестяща и гъста. Грохнал, той пълзеше по земята и умоляваше Арман да му помогне, а зад него от светилището на Онези, които трябва да бъдат пазени, се разливаше топла светлина; във въздуха витаеха мирис на тамян и обещание за древна магия, обещание за студена, екзотична красота отвъд всякакво добро и зло.

Ала това бяха празни мечтания. Господарят му бе казал, че огънят и слънцето са способни да ги погубят и той сам бе видял своя господар сред пламъците. Тези сънища бяха като желание да се върне към живота на смъртен.

И когато очите му се отваряха и съзираше луната и звездите и неподвижното огледало на морето, ширнало се пред него, той не познаваше ни надежда, ни скръб, ни радост. Всички те идеха от господаря, а господарят вече го нямаше.

— Аз съм дете на дявола — това бе поезия. Волята му бе напълно прекършена, и сега нямаше нищо друго, освен мрачното братство, и сега убиваше и невинни редом с виновните. Убийството бе над всякаква жестокост.

В Рим, в голямото сборище в катакомбите, се поклони пред Сантино, водача — той слезе да го посрещне с разтворени обятия. Той, великият, бе се родил за Мрака по времето на Черната смърт и разказа на Арман за видението, което го бе споходило през годината 1349, когато вилнеела чумата — че и ние трябва да сме като Черната смърт, злина без обяснение, която кара човека да се съмнява в Божията милост и намеса.

Сантино отведе Арман в светилището, чиито стени бяха окичени с човешки черепи, и му разказваше за вампирите.

Нас ни е имало от памтивека, също като вълците — бич за смъртните. И в Римското сборище, тъмната сянка на Римската църква, се бе въплътило окончателното ни съвършенство.

Арман вече познаваше ритуалите и обикновените забрани — сега трябваше да научи великите закони.

Първи — всяко сборище трябва да има свой водач и само той може да нареди Мрачната магия да бъде приложена върху смъртен и да се погрижи методите и обредите да бъдат надлежно спазени.

Втори — Мрачният дар никога не бива да бъде даряван на болни и сакати, на деца или на онези, които дори и с помощта на Мрачните сили не могат да оцелеят сами. Трябва да се разбере и че всички смъртни, които ще получат Мрачния дар, трябва да бъдат красиви, та оскърблението за Бога да бъде по-голямо, когато се приложи Мрачната магия.

Трети — нивга стар вампир не бива да прилага тази магия, освен ако кръвта на новопосветения не е твърде силна. Защото всичките ни дарби естествено укрепват с възрастта и старите притежават твърде много сила. Рани, изгаряния — тези катастрофи, ако не погубят Детето на сатаната, само уголемяват силите му, след като оздравее. Ала Сатаната пази стадото от силите на старите, защото те, почти всички без изключение, полудяват.

В частност, нека Арман знае, че по това време няма жив вампир, по-стар от триста години. Следователно няма живи, които да помнят първото римско сборище. Дяволът честичко извиква своите вампири да се приберат у дома.