Вампирът Лестат

Но нека Арман разбере и че въздействието на Мрачната магия е непредвидимо, дори и когато бъде извършена от много млад вампир и с цялата необходима грижа. По причини, неизвестни никому, някои смъртни, когато се Родят за Мрака, стават могъщи като титаните, а други са просто движещи се трупове. Затова смъртните трябва да бъдат избирани умело. Твърде страстните и неукротими натури трябва да бъдат избягвани, както и вялите и безволевите.

Четвърти — никой вампир не бива да погубва друг вампир, освен господаря на сборището, който има власт над живота и смъртта на цялото си стадо. И негово задължение е да вкара старите и обезумелите в огъня, когато вече не могат да служат на Сатаната, както е редно. Негово задължение е да унищожава всички незаконно създадени вампири. Негово задължение е да унищожава онези, които са толкова тежко пострадали, че не могат да оцелеят сами.

И, последно, негово задължение е да се стреми да унищожи всички изгнаници и всеки, нарушил тези закони.

Пети — никой вампир не бива да разкрива истинската си природа на смъртен и да остави този смъртен да живее. Никой вампир никога не бива да разкрива историята на вампирите пред смъртен и да го остави да живее. Никой вампир не бива да се заема да напише историята на вампирите или истинните познания на вампирите, за да не бъде открита тя от смъртните и да ѝ повярват. И името на вампир никога не бива да става известно на смъртни, освен написано на надгробния му камък, и никога вампир не бива да разкрива на смъртни местонахождението на своето леговище или на леговището на друг вампир.

Това бяха великите заповеди, които трябваше да спазват всички вампири. И туй бяха условията да съществуваш сред всички Немъртви.

Ала Арман трябва да знае, че винаги е имало легенди за древни вампири еретици, притежаващи страшна мощ, непризнаващи никаква власт, дори и властта на дявола — вампири, оцелели хиляди години. Понякога ги наричали Деца на хилядолетията. В Северна Европа разказвали за Маел, живял в горите на Англия и Шотландия; в Мала Азия — легенди за Пандора. А в Египет — древното предание за вампира Рамзес, когото били виждали отново и в днешно време.

Навсякъде по света се носели такива легенди. И биха могли с лекота да се отхвърлят като въображаеми, ако не било едно. Древният еретик Марий бил открит във Венеция и наказан там от Децата на мрака. Легендата за Марий се оказала истина. Но Марий вече го нямало.

Арман не каза нищо по повод последното твърдение. Той не сподели със Сантино за своите сънища. В действителност, и сънищата бяха помръкнали за Арман, също като цветовете от картините на Марий. Той вече не ги таеше в ума и в душата си, за да ги открият други, мъчещи се да прозрат.

Когато Сантино заговори за Онези, които трябва да бъдат пазени, Арман отново призна, че не знае смисъла на това название. Сантино също не го знаеше, а също и никой вампир, познат на Сантино.

Мъртва бе тайната. Мъртъв бе Марий. Затуй, да предадем на мълчание старата и безполезна мистерия. Сатаната е наш господар. В Сатаната е цялото разбиране и цялото познание.

Арман се хареса на Сантино. Той наизусти законите, усъвършенства изпълнението си на обредните песнопения, ритуали и молитви. Видя най-великите служения на Сатаната, на които някога е бил свидетел. И се учеше от най-могъщите, умели и красиви вампири, които някога щеше да познае. Учеше се толкова добре, че стана проповедник, когото изпращаха да събира скитащите Деца на мрака в сборища и да води другите в сатанинските служения, и да прилага Мрачната магия, когато светът, плътта, и дяволът призоваваха за това.

В Испания, в Германия и Франция той бе проповядвал Мрачните благословии и Мрачните обреди, бе срещал диви, непокорни Деца на мрака и мъждиви пламъци се разгаряха в него, когато бе с тях или в миговете, когато сборището го обкръжаваше, утешавано от него, черпещо единение от неговата сила.

Бе усъвършенствал убийството отвъд способностите на всички познати му Деца на мрака. Бе се научил да призовава онези, които истински желаят да умрат. Трябваше само да застане близо до жилищата на смъртните и мълчаливо да изчака жертвите му да излязат.

Стари, млади, болни и нещастни, грозни или красиви — нямаше значение, защото той не подбираше. Изпращаше им ослепителни видения, ако те желаеха да ги приемат, ала не пристъпваше към тях, нито дори ги обгръщаше с ръце. Неумолимо привлечени към него, те бяха тези, които го прегръщаха. И когато топлата им жива плът го докосваше, когато разтваряше устни и усещаше как потича кръвта, той познаваше единствения постижим за него край на страданието.

В най-хубавите мигове му се струваше, че деянията му са дълбоко духовни, незаразени от алчността и объркването, от които бе изграден светът, въпреки плътската наслада от убийството.