Веровещица

разлика от Хабим, той не беше слуга на чичото на Сафи.

- Нещата ти.

Той подхвърли познатата торба на леглото, но Сафи не посегна да я вземе - въпреки че

я измери с поглед, опитвайки се да различи очертанията на книгите на Изьолт...

Там бяха: отгоре се подаваше едно синьо ръбче.

- Кафенето ми е съсипано.

Матю изпречи дългурестото си тяло пред Сафи и закри книгата - зелените му, святкащи

очи запълниха полезрението ѝ.

- Вратата е разбита, прозорците - също. Какво те е прихванало, да обираш

гилдмайстор?! Адски огньове.

Сафи облиза устни.

- Стана... грешка. В капана ни влезе неправилната жертва.

- Ех.

Раменете на Матю се отпуснаха. След което той рязко пристъпи към нея и я стисна за

брадичката, както беше правил хиляди пъти в изминалите шест години. Обърна главата ѝ

наляво и надясно в търсене на рани, синини или на признаци, че се кани да заплаче. Тя

обаче беше невредима и беше далеч от сълзите, много далеч.

Той отпусна ръка и отстъпи крачка назад.

- Радвам се, че не си пострадала.

Отсечените му думи я накараха да изпусне дъха си и тя преметна ръце през врата му.

- Съжалявам - измърмори в ревера му, на който беше бродиран проклетият планински

прилеп на Хастрел. - Съжалявам за кафенето.

- Поне си жива и невредима.

Тя се отдръпна. Де да можеше и Хабим да вижда нещата по този начин.

- Чичо ти има нужда от теб тази вечер.

С тези думи Матю закрачи към леглото. Грабна една от роклите от покривката и

пастеленозелената коприна засия на следобедното слънце.

Сафи впи очи в роклята. Колкото и да ѝ беше досадно, трябваше да признае, че е

изключително красива и беше точно каквото би избрала сама за себе си.

- Нуждае се от мен или от вещерските ми способности?

- От теб - отговори Матю. - Довечера има бал по случай откриването на Срещата за

Спогодбата. Хенрик изрично е настоял да присъстваш.

Стомахът на Сафи се сви.

- Защо? Не съм готова да бъда пълноправна домна, нито пък да оглавя земите на

Хастрел...

- Не става дума за това - прекъсна я Матю и отново насочи вниманието си към роклята в

ръцете си... след което поклати глава решително и отново я разстла на леглото. -Това твое

качество не представлява интерес.

Истина.

- Всъщност не знаем защо Хенрик иска да си там, но Ерон не би могъл да откаже.

Магията пробяга по кожата на Сафи.

Лъжа.

- Не ме лъжи - рече тя тихо. И убийствено.

Вместо отговор Матю взе нова рокля - тази беше по-плътна, в бледорозово. Сафи оголи

зъби.

- Не може да отпратиш нишкосестра ми, без да ми обясниш защо, Матю.

Той впи очи в нейните, вдиша бавно няколко пъти и както никога изглеждаше не по-

малко непоклатим от сърценишката си. След това позата му се отпусна и раменете му

увиснаха извинително. Той пусна роклята на куп.

- Завъртели са се сериозни колела, Сафи. Колела, които чичо ти и много други хора с

години се опитват да поставят на правилното място. Спогодбата приключва след осем

месеца и Великата война ще продължи хода си. Не... не може да позволим това да стане.

Сафи изви глава - не беше очаквала да чуе това.

- И как бихте могли ти или чичо ми да повлияете на хода на Великата война?

- Съвсем скоро ще научиш - отговори Матю. - Сега се измий, а довечера сложи тази

рокля.

Думите му бяха поръсени с фината пудра на авторитета. Той ѝ подаде сребристобяла

рокля и вещерският знак на опакото на дланта му - кръг, изобразяващ Ефира, и изписано

„Д“ за „думовещ“ - сякаш засия.

Ноздрите ѝ потръпнаха. Тя грабна мъглоцветната рокля и тъканта се плъзна между

пръстите ѝ подобно на морска пяна.

- Недей да хабиш магията си върху мен.

Способностите ѝ на веровещица някак обезвреждаха убедителността на Матю.

Той обаче отвърна единствено „Хм-м-м“, сякаш знаеше далеч повече, отколкото би

могла да си представи тя. После се насочи елегантно към вратата.

- След малко ще дойде прислужница, за да ти помогне с ваната. Не забравяй да се

измиеш зад ушите и под ноктите.

Тя захапа палец зад гърба на Матю... но предизвикателният ѝ жест беше безсмислен. И

имаше вкус на пепел. Гневът, обзел я в каретата, вече се беше разсеял и се пропиваше в

дъските на пода подобно на почернялата гъста течност, в която се беше превърнала

кръвта на пръснатия мъж.

Сафи метна роклята на леглото. Очите ѝ се спряха на ръбчето на карауенската книга.

Щеше да оправи кашата, която беше забъркала. Щом разгадаеше посланието на Изьолт, щеше да обмисли противниците си - чичо ѝ, кръвовещият, градската стража - и щеше да

прецени релефа - Веняса и бала на Срещата за спогодбата.

А после щеше да оправи това.

СЕДЕМ

Изьолт се мушна в уличката зад кея, както ѝ бе наредил V I Хабим. Свита ниско под

грубата качулка, тя се запровира между коне и каруци, търговци и лакеи на гилдиите, между нишки във всички възможни нюанси и яркост. Накрая забеляза боядисана дървена

табела, чийто надпис гласеше: „Канала на глогинките“.