Веровещица

Разпозна мястото - Сафи беше играла таро тук няколко месеца по-рано. За разлика от

миналата нощ обаче тогава беше спечелила.

Погледа ѝ привлече бяло петно под табелата - грееше ярко на фона на пъстрата

какофония на оживената веняска улица.

Карауенски монах без нишки. Без нито една.

Изьолт се смръзна отвътре. Застина посред пътя си и проследи монаха с очи надолу по

улицата... отдалечаваше се. Очевидно беше тръгнал на лов. На всеки няколко стъпки

спираше и върхът на качулката му се килваше, докато той душеше въздуха.

Онова, от което Изьолт наистина се смръзна обаче, беше липсата на нишки у

кръвовещия. Първоначално беше решила, че просто не ги е доловила в суматохата на

битката на предишния ден, но не - нишките му все така отсъстваха.

Което това не беше възможно.

Всички имаха нишки. Точка.

- Търсиш килим? - обади се един търговец-килимар и се лепна за нея с покритите си с

петна от пот дрехи и тежък дъх. - Внасям директно от Азмир, но ще ти направя отстъпка.

Изьолт врътна към него изпъната длан.

- Разкарай се, или ще ти отрежа ушите и ще нахраня плъховете с тях.

По принцип заплахата ѝ вършеше добра работа. Обаче по принцип тя се въртеше в

Северния пристанищен район, където номатската ѝ кожа оставаше, общо взето,

незабелязана. И по принцип Сафи беше до нея, за да се озъби със задоволително стряскащ

вид.

Днес нищо от горното не важеше и за разлика от Сафи -чиито светкавични реакции

биха я накарали да побегне в мига, щом бе зърнала монаха, - Изьолт просто изгуби още

време в преценка на релефа.

Търговецът на килими се възползва от нужните ѝ за това два дъха време, за да се

намуши още по-близо и да надникне под качулката ѝ.

Нишките му грейнаха в сив страх и черна омраза.

- ‘Матско лайно - изсъска той и прокара пръсти пред очите си, а после се хвърли напред, смъкна качулката на Изьолт и извиси глас: - Разкарай се, ‘матско лайно! Разкарай се!

Второто предупреждение далеч не беше нужно - Изьолт най-сетне беше направила

онова, което Сафи би сторила още в самото начало - беше се спуснала да бяга.

Или поне се опита. Тълпата обаче спря и се опули в нея. И я заобиколи. Тя се завъртя и

замята наоколо, но отвсякъде срещаше погледи, впити в лицето ѝ, в кожата и в косата ѝ.

Подскачаше при вида на сивкавите нишки на страха и стоманеносивата агресия.

Оживлението привлече вниманието на карауенина. Той преустанови движението си

напред. Завъртя се към все по-силните викове на тълпата...

И впи очи право в нея.

Времето забави ход, а тълпата се смали, размаза се в обща тъкан от нишки и звук.

Разстоянието между два удара на сърцето се стори като цяла вечност на Изьолт, втренчена

в очите на младия монах. Не беше виждала по-светлосини ириси. Около тях в момента се

завихряше червено - подобно на кръв, която топеше лед. Или на сърценишка, оплела се в

сините нишки на разбирането. Мъгляво осъзна някакво недоумение защо не беше

забелязала това съвършено синьо по време на обира.

Докато тези мисли препускаха в съзнанието ѝ с хиляда левги в секунда, тя се зачуди

дали този монах действително би ѝ сторил зло, както се опасяваха всички...

Внезапно той изви устни нагоре. Оголи зъби и застиналият свят се разпадна. Времето се

втурна напред и възстанови обичайната си скорост.

А Изьолт най-сетне побягна и скочи зад един сив кон. После заби лакът - здравата -

ниско долу в хълбока му. Животното се вдигна на задни крака, младата жена на гърба му

изпищя и пронизителният писък, съчетан с внезапното бясно цвилене на коня, накара

всички да се дръпнат от улицата.

Около Изьолт заблестяха трескави оранжеви нишки... тя обаче дори не ги забеляза.

Вече препускаше с блъскане към първата пресечка назад по пътя си. Там над най-близкия

канал се простираше мост. Може би ако успееше да го пресече, щеше да се измъкне на

кръвовещия.

Краката ѝ плющяха през кал, прескачаха просяци, поднасяха покрай каруци, но на

половината път до моста тя обърна очи назад - и се разкая, че го е направила. Кръвовещият

определено я гонеше и определено беше бърз. Същите хора, които допреди малко бяха

решени да забавят Изьолт, сега се ометоха от пътя му.

- Бягай! - изпищя тя на един пурист с плакат: „Покай се!”.

Мъжът не помръдна, затова тя го фрасна в рамото.

Той се завъртя заедно с плаката подобно на вятърна мелница. Движението му излезе

полезно за Изьолт - въпреки че забави ход... въпреки че ѝ се наложи да се мушне под

преминаващата носилка с четирима носачи, - то даде вид, сякаш тя се кани да продължи

наляво, към моста. Чу и пуриста, който се разкрещя, че ще я погне през канала.

Ето защо не зави наляво, както възнамеряваше. Вместо това се завъртя на пета, метна

се вдясно и се вряза обратно в тълпата, молейки се монахът да послуша пуриста и да