Веровещица

Изьолт откъсна очи от лицето му и се насили да насочи вниманието си пред себе си.

После се притисна към гърба на кобилата и я пришпори още по-силно, молейки се Луната

майка, Ноден или който друг бог гледаше да ѝ помогне да напусне града жива.

Мерик следеше с очи миниатюрния далмотски кораб, който се плъзгаше по картата на

Яданско море. Движението му значеше, че съответният търговски кораб тъкмо е пуснал

платна на тръгване от пристанището на Веняса... на Мерик му идваше да запрати

проклетата миниатюра навън през прозореца.

Гласовещият на „Жана“, Хермин, седеше на челото на масата. Макар че като цяло не

бяха често срещани, гласовещиците бяха най-често срещаните ефировещици; поради

умението им да откриват други гласовещици и да общуват с тях на големи разстояния

всички кораби в нубревненската кралска флота имаха техен представител на борда си - в

това число и този на Вивия, с която беше свързан гласовещият Хермин в момента.

Очите му грееха в розово - признак, че се е включил в нишките на гласовещиците, - а

следобедните лъчи играеха по сбръчканото му лице. През прозорците долиташе далечна

глъчка, тропот на каруци и конски копита.

Мерик осъзнаваше, че е редно да ги затвори, но без бриза ставаше твърде лепкаво и

горещо. Освен това лойта в лампите димеше и изпускаше воня, по-отвратителна дори от

тази на нечистотиите в каналите на Веняса.

Според него обаче си струваше да спести нещичко с миризливата животинска лой, вместо да плаща купища пари за бездимните лампи на огневещиците. Разбира се, двамата с

Вивия не можеха да постигнат съгласие по този въпрос.

И по още много.

- Май не разбираш, Мери.

Въпреки че използваше собствения си дрезгав глас, Хермин говореше точно по маниера

на Вивия - провлачено, със снизходително натъртване.

- Лисиците мигновено вдъхват ужас у чуждите флоти. Ако издигнем флага сега, ще

имаме сериозно предимство, когато Великата война подеме отново.

- Само че - рече Мерик с равен глас - сме тук да преговаряме за мир. И макар че съм

съгласен, че флаговете на Лисиците навремето наистина плашеха хората, това беше преди

векове. Преди империите да си осигурят флоти, с които да смажат нашата.

На пръв поглед всичко изглеждаше толкова благородно - нападения над търговски

кораби за изхранването на бедните, - че разказите за старите флотилии на Лисиците все

още бяха любими у дома им. Мерик обаче прозираше отвъд това. Кражбата от по-

заможните все пак си оставаше кражба, а и да обещаеш да избегнеш насилието беше едно,

а да се въздържиш от него - друго.

- Имам още една среща - настоя той. - С Гилдията на златото.

- Която ще се провали точно както всички останали. Мислех, че искаш да нахраниш

народа си, Мери.

В гърдите му се надигнаха искри и той изръмжа:

- Никога не подлагай на съмнение желанието ми да осигуря храна за Нубревна.

- Твърдиш, че искаш това, но когато ти предлагам начин да намерим храна - и да дадем

урок на империите, - не се възползваш от шанса.

- Защото предлагаш да пиратстваме.

На Мерик му беше трудно да гледа Хермин, докато гласовещият продължаваше да грачи

думите на Вивия.

- Предлагам да изравним везните. А и нека ти напомня, Мери, че за разлика от теб, аз

съм посещавала височайши срещи в миналото. Виждала съм как империите ни мачкат под

петите си. Тази ефировещерска миниатюра ни дава възможност да дадем отпор. От теб се

иска единствено да ме известиш, когато търговският кораб достигне бреговете на

Нубревна. Остави мръсната работа на мен.

„Тоест клането.“

Мерик прибягна до цялата мощ на крехкия си самоконтрол, за да не ѝ го кресне... но

нямаше смисъл. Не и когато ги деляха две гласовещици и сто левги.

Той повдигна рамене веднъж. И още веднъж.

- Какво смята татко за това? - продължи най-сетне.

- Нищо - провлачи Хермин точно както би го направила Вивия. - Татко е на прага на

смъртта и е все така мълчалив, както беше при заминаването ти. Откъде му скимна да

назове теб за посланик и адмирал е пълна мистерия за мен... Макар че се оказа в наша

полза, тъй като ни се удава добра възможност, Мери.

- Искаш да кажеш, възможност, която пасва добре на плановете ти да съградиш своя

собствена империя.

Пауза.

- Справедливостта трябва да възтържествува, малко братче - в думите на Вивия се

прокрадна острота. - Да не би да си забравил какво сториха империите с дома ни? Великата

война свърши за тях, но не и за нас. Длъжни сме поне да се отплатим на империите както

подобава - с малко благородно пиратство за начало.

При тези думи горещината в гърдите на Мерик избълва навън. Накара юмруците му да

се свият. Ако беше до Вивия, щеше да отприщи тази буря - в крайна сметка, тя носеше

същия гняв във вените си.

Когато Мерик беше малък, баща им беше убеден, че той е могъщ вещер като сестра си,

че гневните му пристъпи са признак за велика вътрешна мощ. Затова, когато стана на