Веровещица

бузите му. Или пък зъба, който стърчеше доста пред останалите. Когато затвореше уста, той щръкваше над горната му устна, точно като на някой пес.

Доста разярен пес.

- Кой отвлече домната? - попита Хенрик.

Въпреки че беше поне половин педя по-нисък от Едуан, гласът му беше плътен и силен.

Глас, който можеше да надвика топовен гръм. Едуан надуши леко бойното поле в кръвта

на императора.

- Казвай какво знаеш - продължи Хенрик. Трижди проклетите марсточани ли бяха?

- Не - отвърна Едуан предпазливо. И бавно.

Трябваше да се увери, че никой не знае, че Сафия е веровещица. Чичо ѝ вероятно

знаеше...макар че не беше сигурно. Едуан си каза, че човек като Ерон не би се посвенил да

използва веровещицата при всеки удобен случай.

- Виждате ли? - прошепна Дожът. - Казах ви, че не е Ванес!

Той потропа енергично по нещо на бюрото си.

- Подписът на императрицата щеше да изчезне, ако тя беше виновницата за това!

Едуан стисна устни. ПреД Дожа лежеше Двайсетгодишната спогодба. И по-точно,

последната и страница, на която бяха подписали всички водачи на континента. Забеляза,

че детинският почерк на Ванес - по времето, когато беше сложила подписа си, беше малко

момиче - все още ясно личеше на края на страницата. Или магията на Спогодбата беше

разтрогната, или нубревненецът не беше отвлякъл домната против волята ѝ.

Едуан отново насочи вниманието си към Хенрик.

- Домната е при нубревненците. Видях ги да отплават с нея.

Един по един присъстващите в залата зяпнаха. Дори Хенрик доби вид, сякаш беше

погълнал някаква гадост.

- Само че... - поде Леополд и потърка долната си устна с палец, - дворецът беше

опожарен от марстошки огневещ. А и - той погледна Хенрик, за да го подкрепи -

марсточаните са напуснали Веняса. Императрицата и цялата ѝ султанска свита изчезнаха

почти веднага след тържеството. За мен това е проява на гузна съвест.

- Вярно... - добави Дожът и потри притеснено ръце. - Но нубревненците сториха същото.

Тръгнаха си веднага след първия танц на...

- ... на принца и племенничката ми - довърши Ерон и се поизправи малко. - Да ги вземат

дяволите! Ще смажа тези нубревненци...

- Никой никого няма да смазва - изръмжа Хенрик с досада в очите и наклони глава към

Едуан. - Разкажи какво видя, монахо. Всичко.

Едуан не направи нищо подобно. Вместо това прескочи почти всички подробности и

избърза до момента, който беше от значение: битката между нубревненския ветровещ и

карауенските монаси на фара.

- Отнесе домната в морето с ветровете си - завърши той. - Нямаше как да го последвам.

Хенрик кимна замислено, Дожът премигна ядосано зад очилата си, дом Ерон като че

нямаше никаква представа за какво говореше Едуан, а Леополд просто го измери със

сънено отегчение.

- Как успя да проследиш момичето до фара? - попита Хенрик. - Благодарение на магията

си?

- Да.

Хенрик изсумтя и зъбът му щръкна напред в презрителна усмивка.

- А сега можеш ли отново да използваш магията си? Дори през Яданско море?

- Да - Едуан избарабани с пръсти проста мелодия по дръжката на меча. - Ще я проследя

срещу съответното заплащане.

Хенрик изду ноздри.

- Какво заплащане?

- Какво значение има? - викна дом Ерон и се обърна към Едуан. - Ще ти платя каквото

пожелаеш, кръвовещи.

Кажи цената си и аз ще ти я платя...

- С какви пари? - прекъсна го Хенрик и се изсмя язвително. - Взе заем от короната, за да

се появиш на тази среща, Ерон, така че ако си скрил някакви пари в портмонето си, първо

трябва да се издължиш на мен - той се изсмя отново и върна вниманието си върху Едуан. -

Ще поемем възнаграждението ти, пустовещи, но ще вземем парите от ковчежето на

похитителя на домна Сафия, който и да е той. Ако са я отвлекли нубревненците, значи ще

платят те.

- Не - Едуан забарабани по-бързо с пръсти. - Искам пет хиляди пиестри предплата.

- Пет хиляди?

Хенрик отстъпи назад. После се стрелна напред - толкова близо, че повечето хора биха

се стреснали.

Едуан не помръдна.

- Даваш ли си сметка с кого говориш, пустовещи? Аз съм императорът на Картора. Ще ти

се плати, когато аз наредя да ти се плати.

Едуан спря с барабаненето.

- А аз съм кръвовещ. Разпознавам миризмата на момичето и мога да я проследя. Но няма

да го направя без пет хиляди пиестри.

Хенрик изду гърди с явното намерение да изреве насреща му, но Леополд се намеси:

- Ще получиш парите, монахо - принцът вдигна ръце помирително пред чичо си. - Тя е

ваша годеница, чичо Хенрик, така че трябва да платим колкото е нужно, за да си я

върнем,нали?

Той се извърна от императора към Дожа, а после и към дом Ерон, като някак успя да

изтръгне по едно кимване от всички.

Едуан беше впечатлен. Удивлението му нарасна, когато принц Леополд фон Картора се

обърна към него, втренчи се в очите му и рече:

- Може да дойдеш с мен в покоите ми. Мисля, че разполагам поне с половината сума.

Това достатъчно ли е?

- Да.

- Добре - усмихна се Леополд кухо. - А сега мисля, че всички ще се съгласят... - той