Веровещица

Ванес изпъна тяло като дебнеща змия, а Едуан инстинктивно призова магията си -

съвсем малка частичка, за да не се напълнят очите му с червено. Ако напрежението се

покачеше, щеше да обезвреди императрицата за един удар на сърцето.

Леополд вдигна пръст пред нея.

- Ето как виждам положението аз, Най-височайша сред височайшите. Първо, мисля, че

преследвате годеницата на чичо ми - защо иначе бихте напуснали мирни преговори, на

които се очаква да присъствате?

- Второ - той изправи още един пръст, - мисля, че тук сте се сблъскали с похитителите

на Сафия и сте подхванали битка, която някак е минала през цепнатините в Спогодбата -

той изпъна трети пръст и повдигна вежди. - Не мога обаче да разгадая третия пръст, който

е причината за всичко това. Изключено е Сафия да представлява някакъв интерес за вас, Най-обичана.

Атмосферата в каютата стана още по-напрегната. Ванес изду гърди... но след това Едуан

почувства, че кръвта ѝ се охлажда и тя озапти яростта си.

- Не търся годеницата на чичо ви, принц Леополд - пророни тя.

- А аз - Леополд се изправи и се извиси с цяла глава и половина над нея - не ви вярвам, императрица Ванес.

Изплющя магия - по-бързо, отколкото Едуан би могъл да си представи. Силата изтръгна

три ножа от ремъка му, пренесе ги над пейката и ги насочи към врата, сърцето и стомаха на

Леополд.

Силата на Едуан се пробуди с рев. Кръвта му се пресегна към Ванес. Тялото му се стегна

за бой. В същия миг обаче шестима от Усойниците извадиха тръбичките си с тихо

прошумоляване и ги насочиха към Едуан и Леополд.

Едуан трескаво огледа каютата за втори път, като пресмяташе възможните пътища за

бягство наум. Можеше да овладее Ванес, но, така или иначе, щеше да приключи с гърди, пълни с отрова или с метал - а макар че той щеше да оцелее, Леополд нямаше да има този

късмет.

Принцът вдигна хладно ръка и заговори без помен от страх в гласа - а за учудване на

Едуан, страх нямаше и в кръвта му.

- Ако намерите Сафия фон Хастрел преди мен, императрице, ще ми я доведете

незабавно или ще понесете последствията.

- Толкова много ли обичате играчката на чичо си? - Ванес обърна длан нагоре и ножът

над врата на Леополд се отдръпна на няколко сантиметра. - Толкова ли я цените, че сте

готов да поемете риска да ме разгневите?

Устните на принца се кривнаха нагоре, но в усмивката му нямаше и следа от веселост.

- Познавам Сафия фон Хастрел, откакто се помня, Ваше Кралско Съвършенство. Когато

му дойде времето, от нея ще стане отличен предводител. От типа, който поставя своя народ

пред себе си - той стрелна многозначително с очи гривните на Ванес. - Така че запомнете

думите ми, Избрана щерко на Кладенеца на огъня, ако не ми доведете бъдещата

императрица, ще дойда в Марсток и сам ще си я взема. Сега свалете остриетата, преди

неволно да се намушкам на някое. Това би изтрило името ви от Двайсетгодишната

спогодба, повярвайте.

В каютата се възцари Напрегнато мълчание, а Едуан задържа вещерските си

способности на пълни обороти. Готов... готов...

Остриетата се извъртяха мазно. После се отдръпнаха и паднаха.

Той улови най-близкото във въздуха, но другите две паднаха на масата. И на пейката.

Той ги вдигна, а Леополд протегна ръка и взе нов захаросан плод.

- Благодаря за лакомствата, Велика разрушителко - той се усмихна ласкаво. - Винаги е

огромно удоволствие да ви видя.

Без да казва и думичка повече, изпънал рамене като човек, който владее положението,

Леополд Четвърти закрачи към вратата.

- Хайде, монахо - рече. - Загубихме време, трябва да наваксаме.

Едуан тръгна след него, но магията му не изпускаше Императрицата и Усойниците ѝ.

Никой обаче не направи опит да ги възпре и след няколко мига мъжете се отдалечаваха от

очуканата марстошка галера.

Щом стъпиха здраво на борда на катера си - а Леополд се развика на командир Фиц

Григ да му донесе чисти бричове, - Едуан изгледа принца недоверчиво през присвити очи.

- Императрицата излъга, че на борда няма приливовещи - рече той, щом командирът

изчезна под палубата.

- Предположих - Леополд се втренчи в невидимо петънце на ръкавела си. - Излъга също,

че не се интересува от Сафия фон Хастрел. Само че - той вдигна очи - аз имам едно

предимство пред Императрицата на Марсток.

Едуан повдигна вежди.

- Имам теб, монах Едуан, а това - не се съмнявай - определено я е изплашило.

ДВАДЕСЕТ И ОСЕМ

- Дръжте фенерите стабилно! - изрева Мерик от руля.

Двамата моряци насочиха фенерите на „Жана“ към вълните. Луната им осигуряваше

някаква светлина, когато облаците благоволяха да се разнесат, но не беше достатъчно...

особено с неумолимия дъжд.

Без Кълен, който да издуе платната на „Жана“, или вещиците на Мерик, които да

понесат коритото, той трябваше да натисне здраво екипажа - както и самия себе си.

Обаче нямаше друг избор, а времето течеше.

Трябваше да открие самотния, назъбен връх - Самотното копеле, както му казваха