Вихърът на Жътваря

— Имаш избор, Джанат. Тръгваш след мене и Бъг и рискуваш да си загубиш апетита, или ние сме след тебе и те издигаме към небесата с възторжените си въздишки.

— А не може ли нито едното, нито другото? — И тя тръгна навън към уличката.

Откъм Ублала се разнесе ужасно хрущене и Техол и Бъг бързо се ометоха след Джанат.

Ормли, някогашният шампион сред ловците на плъхове, седна срещу Ръкет.

Тя му кимна за поздрав и продължи с яденето си.

— Бих ти предложила от тези хрупкави свински уши, но както виждаш, не са останали много, а и много ги обичам.

— Нарочно го правиш, нали?

— Мъжете винаги предполагат, че красивите жени не мислят за нищо друго освен за секс, или че поне са обсебени от възможността за секс във всеки момент. Но те уверявам, в яденето има сладострастие, каквото рядко се постига в непохватното пъхтене на някой изяден от бълхи дюшек на течение, от което можеш да настинеш, докато сменяш позата.

Сбръчканото лице на Ормли се сбръчка още повече.

— Сменяш позата? Това пък какво значи?

— Нещо ми подсказва, че няма никакъв легион злочести жени, които да оплакват загубата на някой си Ормли.

— Нямаше и да знам. Слушай, изнервен съм.

— А как мислиш се чувствам аз? Вино? Жалко, надявах се да откажеш. Знаеш ли, криенето в тази погребална крипта придава известна жилка на определени реколти. На тебе ти е лесно, промъкваш се в сенките всяка нощ, но като новия командир на бунтовническата ни организация аз трябва да се крия тук долу и по цял ден да приемам и отпращам хора, а и безкрайната бумащина…

— Каква бумащина?

— Ами бумащината, която върша, за да си убедя подчинените колко съм заета, тъй че да не тичат непрекъснато при мен.

— Да де. Но какво записваш, Ръкет?

— Записвам откъслеци от подслушани разговори — акустиката тук долу е впечатляваща, макар и малко шантава. Направо си е чиста поезия понякога, стига да я подредиш.

— Ако е произволно, не е поезия — отвърна навъсено Ормли.

— Явно не следиш модерните направления.

— Само едно е, Ръкет, и заради него съм изнервен. Техол Бедикт, разбираш ли.

— Страшно необичайно съчетание имаме там — отвърна тя и си взе още едно свинско ухо. — Идиотщина и гениалност. Особено предвид гения му да създава идиотски моменти. То последния път като се любехме…

— Ръкет, моля те! Не виждаш ли какво става? О, извинявай, предполагам, че не виждаш. Но поне ме изслушай. Той е прекалено успешен! Всичко става прекалено бързо! Патриотистите са забъркали нещо ужасно и можеш да си сигурна, че тръст „Свобода“ ги поддържа с всички налични ресурси. В Долните пазари почнаха замени, защото няма никакви пари.

— Ами точно това беше планът…

— Но ние не сме готови!

— Ормли, Къщата с люспите се срути, нали?

Той я изгледа подозрително, после изпъшка и извърна поглед.

— Добре, значи знаехме какво предстои. Бяхме готови за това, да. Вярно. Въпреки че изобщо не ни е ясно какво точно ще се случи, когато се случи, при положение че изобщо разберем, че се случва, когато се случи. Все едно, ти просто се опитваш да ме объркаш, защото губиш цялата си обективност, стане ли дума за Техол.

— О, за глупачка ли ме взимаш?

— Да. Любов, похот, каквото е там, повредило ти е способността да мислиш логично, стане ли дума за онзи луд.

— Ти си този, дето не мисли логично. Техол не е загадката тук. Техол е лесен — не в онзи смисъл — о, добре, и в онзи смисъл също. Все едно, както казах — лесен. Истинската загадка пред нас, Ормли, е неговият проклет слуга.

— Бъг?

— Бъг.

— Но той му е слуга…

— Сигурен ли си, че не е обратното? Какво прави той с всичките монети, които прибират? Заравя ги в задния двор? Те даже и заден двор нямат. Ормли, тук говорим за тонове монети. — Махна с ръка. — Може да напълнят тази крипта десет пъти. Е, да, под града има и други крипти, но ние ги знаем всичките. Пращала съм бегачи до всяка от тях, но са празни, прахта по пода не се е вдигала от години. Пращали сме плъхове във всяка пукнатина, всяка цепнатина, всяка дупка. Нищо. — Щракна с пръсти. — Изчезнали са. Ей тъй, във въздуха. И не само в този град при това.

— Може би Техол е открил скривалище, което още не сме видели? Нещо едновременно умно и идиотско, както каза.

— Мислила съм за това, Ормли. Вярвай ми, като ти казвам — всичко е изчезнало.

Лицето му изведнъж светна и той се пресегна да си налее пак.

— Сетих се. Всичко е потопено в реката. Просто. Лесно.

— Само дето Техол настоява, че може да се извади — да наводни пазара, ако финансистите на тръста изпаднат в паника и почнат да секат повече от обичайната квота. А дори и тази квота се обезценява, след като няма рециклиране на стари монети. Нищо не се връща за претопяване. Чувам, че дори Имперската съкровищница закъсва. Техол твърди, че може да изсипе всичко на улиците всеки момент.

— Може би лъже.

— А може би — не.

— Може би аз да изям последното свинско ухо.

— А, не!

— Добре. Имаме нов проблем обаче. Голямо напрежение между едурите и Патриотистите — и армията биячи и шпиони на канцлера. Пролята е кръв.

— Нищо чудно — отвърна Ръкет. — Трябваше да се случи. И не мисли, че финансовото напрежение няма нищо общо с това.