Вихърът на Жътваря

— Мадам, черен е брегът, и шъпне тия дни. Рибари много чезнат и демонски очи се блещят от дълбокото. Островите всичките са в лед, бял и мъртвешки кат’ череп.

— И Оръжейникът тръгна заради суеверни слухове?

— Мадам, то аз братовчедка имам една на брега…

— Оная празноглавата, да — намеси се другата старица.

— Бе и празноглава да е, сега т’ва не е важно, като е чувала гласове от морето тя, и то неведнъж. Гласове, мадам, като призраци на удавените, дет’ вика тя, кат’ ги е чувала, и то не като да е веднъж.

Двама от сержантите вече бяха зад Атри-Преда и слушаха. Здрач разхлаби каишката на шлема.

— Този ваш господар… остава ли трезвен някога?

— Бивало е някой път.

— Тъй, я — съгласи се другата. — Обаче иначе само работа ни създава посред нощ…

— Шът! Тая мадам е войник с по-висок ранг от самия Дреш!

— Не го знаеш т’ва, Пули! Че то…

— Не го знам я! Чий племенник чистеше клозетите на Зелените куртки, а! Токите на шиите гледай и кройката на пелерината…

Ян Товис се обърна към единия сержант.

— Има ли отпочинали коне в конюшните?

— Четири, Атри-Преда.

Първата дърта сръга другата с лакът.

— К’во ти казах аз?

Ян Товис изви глава назад да отпусне мускулите на врата си, затвори очи за миг и въздъхна. После каза:

— Оседлайте ги, сержант. Изберете ми трима най-малко уморени ездачи. Отивам да намеря Оръжейника.

— Слушам. — Той отдаде част и напусна.

Атри-Преда отново се обърна към стариците.

— Къде е най-близката част на Тайст Едур?

Няколко мига невербална комуникация между двете. Накрая първата кимна и отвърна:

— В Ренис, мадам. И ни веднъж не са минавали насам.

— Радвайте се, че не са — каза Здрач. — Щяха да резнат главата на Боарал.

Втората изсумтя:

— То тя не му трябва…

— Шът! — сгълча я първата и се обърна към Здрач: — Мадам, той, нашият Дреш Боарал… загуби си всичките близки, кога дойдоха едурите. И жена си загуби, в блатото Клупа, че то колко, три години минаха май…

Другата дърта се изхрачи на пода, който току-що бяха почистили.

— Загубил я? Като едното нищо е удушена и заровена в тинята, Пули, от господаря лично! Затуй сега се дави с пиене, казвам ти! Ама тя ох какъв огън беше, нямаше време за циврещи мъже, пък той толкоз си обича да циври, че и жена си затри, от мен да знаеш!

Здрач каза на втория сержант:

— Ще останем тук за няколко дни. Дрешът да бъде поставен под домашен арест. Изпрати ездач до Ренис с молба за съдебно съдействие от Тайст Едур. Разследването ще включи малко магия, в частност говорене с мъртвата.

Сержантът отдаде чест и напусна.

— То по-добре да не говорят с господарката, мадам.

Здрач я изгледа намръщено.

— Защо?

— Щото като почне да говори, не спира. Господарят пиян, а тя огън, цялата огън — очите може да му извади, тъй я.

— Вещици ли сте двете?

Нова размяна на погледи между двете дърти, после първата протегна кривия си космат крак и размаза храчката върху плочите. Пръстите й бяха ноктести.

— Шейки ли сте? От старите заклинателки?

Сбръчканите чела се вдигнаха, после Пули приклекна в онова нещо, дето приличаше на реверанс.

— Тукашна ще да сте, аха. Тъй ще да е, мадам, дете от брега сте и виж колко далеч сте отишла, ама не чак толкова далеч, че да забравяте. Господарката не ни обичаше много.

— Та кой я удуши и после хвърли трупа в блатото, Пули?

Другата щеше сякаш да се задави, после отвърна:

— Дрешът ни дава заповеди, ясни като паяжина на диря, нали, Пули? Дава ни заповеди, пък ние сме тука още кога сложиха първия черен камък на Цитаделата. Верни сме обаче. Кръвта на Боарал беше ледерийска кръв, първата на тези земи, първите господари изобщо. Дреш Първия ни даваше неговата кръв сам, нарочно, да почерни Черния камък.

— Първият Дреш ви е разкрил и ви е принудил да го благословите?

Втората се изкиска.

— Е, той си мислеше, че е благословия.

Здрач извърна поглед, пристъпи настрани и подпря рамо на мръсната стена. Твърде уморена беше за това. Родословието на Боарал, прокълнато от вещици шейки — останали живи поколения наред. Затвори очи.

— Пули, колко съпруги сте убили двете?

— Не и без заповед на Дреша, мадам.

— Но те полудяват от вашето проклятие, всичките. Не ме карай да задавам въпроса отново.

— Двайсет и една ще да са, мадам. Като им свършат дните за раждане. Най-вече.

— И сте се потрудили да държите Тайст Едур настрана.

— Не е тяхна работа, мадам.

„Нито моя. И все пак… не е съвсем вярно, нали?“

— Прекратете проклятието, Пули. Направили сте достатъчно.

— Боарал уби повече шейки от всеки друг Дреш, мадам. Знаете го.

— Прекратете го — каза Здрач, отвори очи и погледна двете жени. — Или главите ви ще идат в торби и ще ги заровят в блатото Клупа, преди да е свършила тази нощ.

Пули и приятелката й се ухилиха една на друга.

— От брега съм, да — каза с твърд глас Ян Товис. — Шейкското ми име е Сумрак. Сега се водя Здрач.

Дъртите изведнъж се дръпнаха, после се смъкнаха на колене, опрели чела на пода.

— Прекратете проклятието — каза пак Здрач. — Нима ще се опълчите на принцеса от Последната кръв?

— Вече не принцеса — каза Пули на пода.

Ян Товис усети как кръвта се отцеди от лицето й — ако не беше стената, на която се беше подпряла, щеше да залитне.