Вихърът на Жътваря

Изправена на стремената, тя примижа към отсрещната страна на долината. Конни оули се движеха вихрено, в привиден хаос, вдигаха облаци прах, златна на утринната светлина. Конни стрелци най-вече. Струпани главно във фронт на един от по-широките склонове на юг, вдясно от нея. Втори полегат склон имаше леко вляво и на него се виждаха ясно пет клина оулски пешаци, подредени по хребета… и се виждаха дългите им копия, разлюлени като тръстика по бряг. Копия, не онези трошливите мечове, продадени им от агентите на Фактора. Пресметна по около хиляда воини за всяка формация „клин“. „Би трябвало да са пияни. Да блъскат по щитовете. Шаманите им би трябвало да притичат напред, чак до речното корито. Да си покажат задниците, докато серат. Да крещят проклятия, да танцуват, за да призоват ужасни духове и така нататък. Но вместо това…“

„Добре, колко вероятно е тези клинове да устоят при сблъсъка с моите войници? Те не са обучени за този вид война — а и Червената маска не е имал време да постигне нещо освен тази тънка черупка военен ред. Водя шестнадесет хиляди. Осемнадесет, ако включа Тайст Едур. Само тази моя армия надвишава воините на цялото оулско население — и макар наистина да изглежда, че Червената маска като че ли ги е събрал всички, все пак не са достатъчно.“

Но той я затрудняваше да прецени броя им. Обърканото движение на конните стрелци напред-назад, облаците прах, отсечената линия на видимост зад билото — всичко това я държеше сляпа.

Брол Хандар дръпна юздите до нея и заговори високо, за да го чуе над тропота на войските и ревящите заповеди офицери.

— Атри-Преда, изглежда, се каните да задържите повечето от полутежката пехота в резерв. — Посочи зад тях, за да подчертае думите си. После, след като разбра, че тя няма да му отвърне, махна с ръка напред. — Фланговете на тази долина, макар да не са стръмно наклонени, са накъсани от оврази…

— Тесни — прекъсна го тя. — Не дълбоки.

— Вярно, но все пак разделят бойното поле на сегменти.

Тя го погледна през рамо.

— Имаме три такива оврага на нашата страна и всички те са вдясно от мен. Те имат четири, един вдясно от мен, два пред мен и един вляво — а в онази посока, на север, долината се стеснява. — Посочи. — Виждате ли ската там от нашата страна, където поставят Дреш балистите? Той не може да се щурмува от дъното на долината. Това ще е нашата скала в потока. И преди да е свършил този ден — не само скала, а наковалня.

— Стига да удържите теснината под нея — отбеляза едурът.

— Моля се на Блудния оулите да се опитат да побегнат по дефилето. Може да не изглежда гибелно, но ви уверявам, тласнете няколко хиляди изпаднали в паника варвари в онова гърло и още толкова ще измрат прегазени, докато ние ги избиваме.

— Значи смятате да пометете надолу и с десния фланг да избутате врага по долината на север до теснината. Не може ли Червената маска да види същото?

— Той е избрал този терен, Надзорник.

— Ако допуснем, че вижда каквото виждате вие — че това място приканва към полуобкръжение, за да вкарате воините в гърлото на север — към смъртта им. Сама казахте, нали, че Червената маска не е глупак. Как тогава ще контрира онова, което търсите вие?

Тя отново огледа долината.

— Надзорник, опасявам се, че нямам време за този…

— Бавното разполагане на силите ви няма ли да е в наше предимство, предвид положението на слънцето?

— Мисля, че той вече е готов — отвърна тя, след като преглътна раздразнението си. — Може да настъпи във всеки момент — а ние не сме готови.

— Защо тогава не се оттеглим?

— Защото равнината зад нас е равна на левги — а той има повече конни воини от мен, с по-лека броня от моите пиконосци блуроуз, и на отпочинали коне — могат да ни пускат кръв, когато поискат, Надзорник. По-лошото е, че изгубихме бойните си кучета, докато, ако се съди по лая, Червената маска разполага със стотици дрей и браничари. Предложението ви води до хаос, кървав низ от схватки, щурмове, набези…

— Разбрах — прекъсна я Брол Хандар. — Но, Атри-Преда, моят К’риснан ми казва, че тази долина е мъртва.

— Какво значи мъртва?

— Лишена от енергиите, с които се твори магия. Била е… убита.

— Затова ли никой от маговете не усети оулската армия?

Брол Хандар кимна.

„Убита? От Червената маска? Все едно.“

— Попитахте ли своя К’риснан за предстоящата битка? Ще може ли да приложи магия?

— Не. Вашите магове също. Както каза той, тук магия няма да има. В тази долина. Точно затова отново ви съветвам да се оттеглим. Дори на равнината, колкото и да сме изложени на нападения, както казахте, поне ще имаме магия.

Биват замълча, замисли се. Вече знаеше, че нейните магове ще са безпомощни в долината долу, макар да не можеха да обяснят защо. Това, че едурските магьосници бяха открили причината, потвърждаваше, че е замесена духовна магия. След дълга пауза тя изруга и поклати глава.

— Все пак ги превъзхождаме числено и бойците ни са по-добре дисциплинирани, по-добре снаряжени. Желязо срещу желязо, днес ще съкрушим оулите. Край на тази война, Надзорник. Не предложихте ли тъкмо вие бърза, кратка кампания?

— Да. Но съм неспокоен, Атри-Преда…