Вихърът на Жътваря

Не можеше да го види. Никакво ядро с щандарти или бойни знамена не издаваше командната му позиция. Никакво струпване на конници от едно място на друго.

Но ето, най-после движение. Леко снаряжени пехотинци се изсипаха надолу, за да срещнат настъпващия й десен фланг. Прашкари, стрелци с къси лъкове, хвърлячи на къси копия, бойци с кръгли кожени щитове и ятагани. Множеството конни стрелци, които бяха яздили напред и назад по същия рид, изведнъж бяха изчезнали.

— Пиконосците на юг да задържат! — отсече Биват. Леките части на оулите бяха подкана за атака, в който момент флангът на конницата й щеше да бъде ударен от конните стрелци — и от онова, което дебнеше скрито зад тях.

Лека схватка вече между предните части, точно под гарнизона на Дрийн. Късите копия бяха неочаквано въведение и опасно ефективни.

Най-южните отряди лека пехота на Пурпурна ярост бяха преминали речното корито и възвиваха на север — още на хиляда или повече разтега от сблъсъка с оулските си противници. Стрели започнаха да се сипят върху редиците им — обстрелваха ги конници, струпани на хребета точно над най-стръмната част на брега. Не чак на облаци, но достатъчно, за да стреснат леко снаряжените нападатели и те да се свият назад към коритото.

Там, където бе започнал ръкопашен бой, щурмоваците на Занаятчийския — понесли удара на копията — вече изтласкваха оулите.

Ранният утринен въздух си оставаше изнервящо спокоен — нямаше никакъв вятър и прахта се вихреше на все по-гъста мъгла.

Щом забелязаха появата на петстотин тежка пехота на Харидикт при западния бряг на речното корито, оулските щурмоваци започнаха пълно отстъпление, мнозина от тях хвърляха кръглите си щитове.

„Червената маска не владее сърцата им. О, тук можем да ги съкрушим. Здраво и бързо.“

— Сигнал за тежката на Търговския да настъпят и да завият на юг!

Вляво от нея единственото движение бе от страна на нейните сили, леките щурмови отряди на Харидикт и северно от тях тежката пехота на Пурпурна ярост — вече почти при речното русло. Тя примижа към отсрещната страна на долината. Може би хаосът, който виждаше, бе доказателство, че Червената маска е изгубил контрол. „Не, изчакай. Изчакай, докато вземем южния край на долината.“

Щурмоваците на Занаятчийския напираха да влязат в бой с изтеглящите се оули, но Биват виждаше, че сержантите им ги задържат в ред, малко пред настъпващите тежки на десния им фланг. „Все пак обаче хвърлиха проклетите си щитове…“

А после точно пред нея се появиха конни стрелци, остро копие, което се понесе надолу към центъра на бойното поле, само с леките предни отряди срещу тях — те пък бързо отстъпиха нагоре по склона под ъгъл на юг, за да се изтеглят зад настъпващата й тежка пехота на Търговския батальон. „Луд ли е Червената маска? Върхът на това копие ще се пречупи в тежките… конница не атакува така — те са само конни стрелци!“

И в този момент конните стрелци обърнаха, копието се превърна в редица — хиляда воини или повече, които изведнъж завиха на юг.

За да ударят леките на Занаятчийския във фланг.

Засвяткаха стрели.

Ледерийската лека пехота сякаш се стопи, западаха тела. Оцелели затичаха да спасят живота си.

А широката редица конни стрелци се преля в сложна, зашеметяваща маневра, външната й част в най-източния край забави, възви на запад, притегли линията вече в посока юг — север, замята облаци от стрели към предните редици на тежката пехота на Харидикт, после над средната на Пурпурна ярост, други полетяха в дъга към пиконосците на блуроуз, които отвърнаха с вой на рогове и се понесоха напред, за да се сблъскат с оулите.

Но подобен сблъсък не ги интересуваше. Линията се разпадна и ездачите пришпориха назад към източния хребет.

— Спрете атаката! — извика Биват. — Кой командва онова крило?

Докато пиконосците се разпръсваха, подгонили противника си, три крила по-тежко въоръжени и конни воини на оул се появиха на билото и се изсипаха надолу по склона, за да ударят ескадроните на блуроуз във фланг. Три крила, превъзхождащи числено пиконосците две към едно.

Биват загледа с яд как конницата й се мъчи да обърне, за да посрещне атаката.

Твърде късно.

Оулските конници пометоха пръснатите леки на Пурпурна ярост и удариха с все сила ескадроните на Блуроуз.

Тя чуваше цвиленето на ранени животни, усещаше тътена на сблъсъка през земята — достатъчно силен, за да запристъпва на място нейният кон. После прахта скри всичко.

— Тежките да настъпят на бегом!

— Кои тежки, Атри-Преда?

— Харидикт и Търговският, глупак! И същата команда за средните на Пурпурна ярост! Бързо!

Успя да види ездачи и коне без ездачи през кипналите облаци прах. Пиконосците й бяха разбити — гонеха ли ги оулите? „Кръвта им трябва да е кипнала — о, дано да изгубят контрол и да срещнат юмруците на моите тежки!“

Но не, ето ги, връщаха се нагоре по склона, размахваха оръжия във въздуха да възвестят победата си.