Вихърът на Жътваря

— Очаква ни сражение — всички сме неспокойни.

— Не и по този начин.

Биват се намръщи.

— Надзорник, задръжте своите воини по средата между нашия обоз и моите резервни части, — полутежката пехота между другото е построена в отделни взводове, по петстотин души минимум, и всеки защитава по един от маговете ми. Те не са в долината.

— Така че ако бъдете принудена да отстъпите…

— Ще сме на позиции да можем да притъпим щурма с магия, да.

— Това ли е планът ви? Лъжливо отстъпление, Атри-Преда?

— Един от плановете ми. Но не вярвам да се наложи.

Брол Хандар я изгледа продължително, след което стисна юздите и обърна коня си.

— Ще сменя позициите на воините си.

Докато се оттегляше, от различни места по западната страна на долината зазвучаха сигнални рогове — частите известяваха, че са по местата си и в готовност. Биват се изправи на стремената и огледа бойните линии.

Тази част на долината определено предлагаше настъпление в рог — западният рид се извиваше, очертал някогашния широк завой на отдавна пресъхналата река. Вражеската страна беше по-вълниста, издута в центъра. Най-широкият подстъп за оулите се падаше вдясно от нея. За да го спре, тя бе разположила три легиона от бригадата Пурпурна ярост в щитообразна формация на върха на склона, хиляда и петстотин полутежка пехота, фланкирани откъм отсамната страна от петстотин тежки пехотинци на бригадата Харидикт. От другата страна и надолу към долината бяха хиляда души лека пехота на Пурпурна ярост. Отсам тежките имаше други хиляда и петстотин леко снаряжени пехотинци, от Занаятчийския батальон — те също се спускаха бавно надолу в раздърпан строй. Пехотата от тази страна прикриваше три крила конница на блуроуз: хиляда и петстотин пиконосци, които щяха по даден от нея сигнал да се изсипят надолу между южната лека пехота и стената от щитове на Пурпурна ярост, за да започнат силния натиск върху противника в посока север по руслото на долината, докато стената настъпва към речното корито.

Непосредствено вдясно, на скромна издатина в линията на хребета, Атри-Преда бе разположила гарнизона на Дрийн — хиляда и петстотин полутежка пехота — с фронт към подстъп отдолу между два оврага. Право пред нея изчакваха съединените клинове от две хиляди тежка пехота на Търговския батальон — формация „трион“, която тя щеше да придвижи напред и след това да я обърне или надясно, или наляво — според бойните условия. Настъплението им надясно беше проблематично, понеже щеше да се наложи да прехвърлят овраг, но щяха да го направят толкова рано в хода на настъплението, че това не я притесняваше особено.

Непосредствено вляво от нея изчакваха три полулегиона тежки от Батальона на занаятчиите, прикрити по фронта от хиляда леки на батальона Харидикт, които тъкмо започваха да се придвижват надолу към широкото равно речно корито. Точно на север от тези части чакаше стоманеният юмрук на Атри-Преда, хиляда тежки от Пурпурна ярост, отново във формация „трион“, срещу които тя очакваше Червената маска да хвърли главната си воинска сила — бяха точно срещу тях и все още държаха формациите си „връх на копие“, всичко пет.

Зад плътната стена от тежка пехота чакаха останалите три ескадрона пиконосци на блуроуз, макар това да беше заблуда, тъй като Биват възнамеряваше да ги прати на север, за да заобиколят хълма с балистите и да се спуснат отвъд гърлото на долината.

На север от тежката пехота на Пурпурна ярост имаше друга стена от щитове на полутежката пехота на бригадата, разположени да пазят фланга на тежките вдясно от тях и подстъпа към хълма отляво.

Биват махна с ръка и един от адютантите й притича до нея.

— Дайте сигнал на Пурпурна ярост да настъпи в долината и да спрат по средата между сегашната си позиция и коритото. Потвърдете, че Дреш балистите са в добър обсег за анфилада.

Адютантът затича към блока сигналисти, струпани на издигнатата платформа зад нея. Без магове се осланяха на древните практики на комуникация. Далече от идеалното, признаваше тя, но вдигнеха ли се облаците прах над полесражението… е, в този момент такова сигнализиране щеше да е безсмислено.

Махна на друг адютант да се приближи до нея.

— Пратете пиконосците на левия фланг към северната част на гърлото.

Вдясно и вляво по склона на долината пред нея ледерийската лека пехота достигаше равния терен на коритото, все още без да срещне съпротива. Звукът от движещите се маси войници се носеше като шепот над тътена на конските копита от другата страна на долината.

На онази страна огрените от слънцето облаци скриваха почти всичко, но тя забеляза, че тези облаци се разпръсват както на север, така и на юг, много извън бойното поле. „Добре, едното от тях е заблуждаваща маневра, най-вероятно на север. Той знае кой от рогата ми ще удари първи и ще обърне.“ Повика трети вестоносец.

— Пиконосците на десния фланг да настъпят до брега на речното корито, в разтеглен ред, в случай че се наложи леките да се изтеглят бързо. Полутежките на Пурпурна ярост и тежките на Харидикт да тръгнат надолу след тях.

„Да започваме това проклето нещо, Червена маско.“