Владетелят на Ада

Росарио увеличи малко скоростта, без да откъсва поглед от микробуса в огледалото.

Отзад Уелдън също следеше микробуса през тясната цепнатина на задната врата.

— Май не са след нас, Роси, сигурно…

Експлозията секна изречението му. Зашеметен, Росарио видя как капакът на канализацията на метър и половина пред колата се стрелна право нагоре, последван от изригнал пламък. Мигновено изви кормилото, но беше прекалено късно. Предното дясно колело хлътна внезапно в отвора, гумата се заби в острия ръб на зейналия отвор и гръмна. Росарио политна напред, главата му се заби в кормилото, върху челото му зейна дълбока рана.

В същия миг стоманеният капак на канализационната шахта се стовари върху бронираното стъкло. Задните колела, които едва докосваха паважа, изсвистяха и оставиха черни ивици каучук върху настилката.

Бейлър, който бе опрял ръце в арматурното табло, пое удара в раменете си. Сграбчи радиото, за да попречи на Росарио да се добере до него, и блъсна бутона, разблокиращ вратите на кабината.

В същия момент отвън дистанционно бяха задействани пушечните бомби, закачени на уличните стълбове. Гъстият пушек мигновено обгърна камиона.

Отзад Соломон и Уелдън бяха сварени напълно неподготвени — сътресението ги бе захвърлило върху предната стена на стоманеното помещение. Соломон беше в безсъзнание, Уелдън замаян се мъчеше да се изправи и посягаше да сграбчи пушката си от стелажа на стената.

В предната част Росарио се извърна към Бейлър и видя микрофона в ръката му.

— Кажи на Пач, че ни атакуват — изхърка той.

Вратата до него внезапно рязко се отвори. От пушека се протегна ръка в ръкавица, издърпа го и го просна на асфалта.

Росарио със сълзящи очи се взря в изплувалата от пушека фигура в маскировъчен комбинезон и противогаз.

— Ти, мръсен кучи сине… — понечи да каже той. Фигурата опря пушка в гърдите му и го простреля.

Отзад Уелдън все пак успя да се добере до вратите. Пушекът замъгляваше взора му. Той зърна фигури да се движат сред кълбата дим. Миг по-късно двете задни врати бяха буквално издухани от пантите. Експлозията отхвърли Уелдън назад, право в стената. Вече почти в безсъзнание, той зърна двама мъже да прекрачват прага на камиона, зърна пушката да се издига сред пушека и видя блясъка, съпровождащ изстрела, който го уби. Не чу изстрела, който уби Соломон.

Трима мъже скочиха в задното помещение, докато през това време бледосиният микробус с отворена странична врата закова със скърцащи спирачки точно до отвора на изкъртената врата. Мъжете трескаво запрехвърляха чувалите с парите в микробуса.

Все още зашеметен от сътресението, Бейлър допълзя до вратата на кабината и изхърка:

— Дайте маска и на мен!

Дулото на пушката изникна на педя от лицето му. Той усети как нажеженият блясък изгаря лицето му, но така и не чу трясъка на изстрела.

— Съжалявам, приятел — проговори един приглушен от маската глас. — Рисковете на войната.

Той претърколи тялото на Бейлър и измъкна компютъра, модема и клетъчния телефон от джобовете на мъртвия младеж.

Високо над тях някакъв скитник, който нощуваше в едно изоставено помещение на третия етаж на един склад, стреснато се събуди от експлозията. Надзърна страхливо иззад ръба на прозореца и се взря надолу. Видя пушечните бомби, закачени към уличните стълбове, да плюят гъсти валма дим. Внезапно един микробус изръмжа сред пушеците и зави с пронизително свистене зад ъгъла. Скитникът панически приклекна зад перваза от страх някой да не го е видял. След малко внимателно се изправи и отново погледна надолу.

Пушекът бавно се разсейваше и той видя разбитата бронирана кола, откъснатите й задни врати върху платното, и двама мъже, проснати до колата. Единият бе останал без лице.

4.

12 януари, 3 часът и 30 минути, Скалистите планини

На назъбения хребет на Битъррут един самотен мъж се бе изправил в снегохода си и оглеждаше склона под себе си през бинокъл. Познаваше и обичаше звуците на жестокия вятър, който свиреше покрай него, устремен към прохода сред скалистите зъбери.

Насочи бинокъла към прохода и огледа пътя на юг — той криволичеше стотина метра и после правеше рязък завой на изток в продължение на около половин километър преди да свърне рязко отново на юг. Пътят беше разчистен, но вятърът го замиташе с пресен сняг от склоновете.

Момент по-късно машинният вой на втори снегоход надви воя на вятъра. Той възкачи билото на хребета и се спусна до първия. Мъжете, и двамата облечени в бели камуфлажни костюми, с лица скрити зад скиорски маски, се свиваха срещу жестокия вятър.

Първият мъж вдигна скиорските си очила на челото и огледа небето. Слънцето вече потъваше зад планинските върхове, зад планините се кълбяха сиви облаци.

— Стъмва се — произнесе той. Дъхът му излизаше на пресекулки през процепа за устата на маската му. Дребни късчета лед обрамчваха процепа.

— Какво става, тате, да не ти е студено?

— Още не е дошъл този ден.

Момчето се усмихна и проследи погледа на баща си.

— Май пак ще вали сняг — забеляза то.

— Да. Нека да прокараме пъртина през онези борове.