Властелинът на пръстените

— Но ние още не сме стигнали далече на юг — отвърна Арагорн. — Все още е зима и до морето е далече. Тук светът е студен до внезапното идване на пролетта и нищо чудно дори пак да срещнем сняг. Може би далече надолу в залива Белфалас, към който се стреми Андуин, е топло и весело или би било, ако го нямаше Врага. Но тук сме на не повече от шестдесет левги, струва ми се, по-южно от Южната околия на вашето Графство, останало на стотици дълги мили зад нас. Сега гледаш на югозапад към северните райони на Ездитните предели — Рохан, страната на Повелителите на конете. Не след дълго ще стигнем до устието на Липосвет, който извира от Ветроклин и се влива във Великата река. Там е северната граница на Рохан и в древни времена всички земи от Липосвет до Белите планини принадлежаха на Рохиримите. Богат и благодатен край, нийде няма тъй буйна трева; но в тия тежки времена хората не живеят край Реката и рядко яздят към бреговете й. Широк е Андуин, ала орките могат да изпращат стрелите си далеч над водите, а казват, че напоследък са дръзнали да прекосят течението и нападат стадата и конюшните на Рохан.

Сам неспокойно се огледа от бряг до бряг. По-рано дърветата му се струваха враждебни, сякаш приютяваха скрити очи и стаени заплахи; сега му се искаше пак да ги има. Усещаше, че Отрядът е съвсем беззащитен в откритите си лодчици сред голите земи, по река, която се бе превърнала във военна граница.

През следващите един-два дни, докато продължаваха все на юг, това чувство за несигурност се засилваше у всички в Отряда. Цял ден усърдно налягаха греблата и бързаха напред. Бреговете се плъзгаха край тях. Скоро Реката се разшири и стана по-плитка; на изток се простираха дълги каменисти плажове, а из водата имаше чакълести плитчини, тъй че трябваше внимателно да управляват лодките. Кафявите земи се преляха в голи високи равнини, над които от изток прииждаше мразовит въздух. По другия бряг ливадите се превърнаха в хълмисти низини, покрити с мочурища и тръстики, само тук-там се мяркаха туфи суха трева. Фродо потръпна, припомняйки си моравите, фонтаните, ясното слънце и тихите дъждове на Лотлориен. В лодките рядко се раздаваше глас и нито веднъж не отекна смях. Всеки участник в Отряда бе потънал в собствените си мисли.

Сърцето на Леголас тичаше под звездите на лятната нощ по една поляна сред крайбрежните гори на север; Гимли мислено опипваше злато и се питаше дали ще подхожда да го вгради в рамката около подаръка на Владетелката. Смут бе обхванал Мери и Пипин в средната лодка, защото Боромир седеше, мърмореше си сам и ту хапеше нокти, сякаш го мъчеше тревога или съмнение, ту грабваше веслото и се приближаваше плътно зад лодката на Арагорн. В такива мигове седналият на носа Пипин се обръщаше и виждаше как очите му пламтят със странен блясък, вперени напред, към Фродо. Сам отдавна бе стигнал до убеждението, че лодките може и да не са толкова опасни, колкото му е било разказвано, но във всеки случай са далеч по-неудобни, отколкото някога си е представял. Седеше схванат и нещастен и нямаше какво да прави, освен да гледа водата от двете си страни и бавно пълзящия зимен пейзаж. Дори когато използуваха веслата, не му позволяваха да гребе.

Докато се спускаше здрачът на четвъртия ден, той все така гледаше назад над приведените глави на Фродо и Арагорн, над следващите ги лодки; оборваше го дрямка и копнееше да спрат, да усети земя под нозете си. Внезапно нещо привлече погледа му — отначало той го изгледа равнодушно, сетне се надигна и разтърка очи, ала когато погледна отново, вече не го видя.

Тази нощ лагеруваха на малко островче близо до западния бряг. Омотан в одеяло, Сам лежеше до Фродо.

— Смешно нещо сънувах един-два часа преди да спрем, господин Фродо — каза той. — А може и да не съм сънувал. Във всеки случай беше смешно.

— Е, какво беше? — запита Фродо, знаейки, че Сам няма да миряса, докато не разправи историята си, каквато и да е тя. — Откакто напуснахме Лотлориен, не съм виждал и не съм се сещал за нещо, което да ме накара да се усмихна.

— Не беше смешно в тоя смисъл, господин Фродо. Странно беше. Съвсем объркана работа, ако не е било сън. И най-добре да го чуете. Ето какво стана: видях пън с очи!

— С пъна всичко е наред — отвърна Фродо. — По Реката плуват много дървета. Само махни очите!