Властелинът на пръстените

— Орки! — викна Гимли.

— Дума да няма, това е дело на Ам-гъл — каза Сам на Фродо. — И хубаво местенце са избрали. Реката сякаш е решила да ни отнесе право в ръцете им!

Всички се приведоха напред и отчаяно размахаха веслата — дори Сам се включи в гребането. Всеки миг очакваха да усетят жилата на черноперите стрели. Много от тях прелетяха над главите на пътниците или се забиха из водата наоколо, но повече попадения нямаше. Бе тъмно, ала не прекалено тъмно за привикналите с нощта очи на орките и под звездната светлина Отрядът би представлявал добра цел за лукавите врагове, ако сивите лориенски плащове и сивото дърво на елфическите лодки не бяха ги скрили от злобата на мордорските стрелци.

Напредваха бавно и мъчително, замах подир замах. В мрака трудно можеха да се уверят дали изобщо се движат, но постепенно шумът на водата затихна и сянката на източния бряг изчезна назад в нощта. Най-сетне, доколкото можеха да преценят, отново бяха достигнали средата на течението и бяха отдалечили лодките си на известно разстояние от издадените скали. Тогава леко завиха и с все сила се устремиха към западния бряг. Спряха в сенките на надвисналите над водата храсти и си поеха дъх.

Леголас остави веслото и взе лъка, който носеше от Лориен. После скочи на брега и се изкатери няколко крачки нагоре по склона. Обтегна лъка, положи стрела на тетивата и се обърна, загледан в мрака над Реката. Отвъд водата се раздаваха остри крясъци, ала не се виждаше нищо.

Фродо погледна нагоре към елфа, който се изправяше в цял ръст над него и се взираше в нощта, търсейки цел за стрелата си. Косите му бяха черни, увенчани с ярки бели звезди, блестящи зад него сред тъмното небесно езеро. Но изведнъж от юг се надигнаха и заплуваха напред огромни облаци, предвождани от мрачен авангард из звездните простори. Внезапен ужас обзе целия Отряд.

— Елберет Гилтониел! — въздъхна Леголас и погледна нагоре. Точно тогава от мрака на юг изскочи черен силует, подобен на облак, ала не бе облак, защото се движеше далеч по-бързо — той се понесе към Отряда, закривайки с идването си всички светлинки. Скоро се очерта като огромна крилата твар, по-черна от кладенец в нощта. Отвъд водата свирепи гласове се надигнаха в приветствен хор. Фродо усети как внезапен хлад пробяга из цялото му тяло и се вкопчи в сърцето му; мъртвешки студ, като спомена за старата рана, стегна рамото му. Сякаш за да се скрие, той се сви надолу.

Внезапно големият лориенски лък запя. С пронизително свистене излетя стрелата от елфическата тетива. Фродо погледна нагоре. Почти над него крилатият силует кривна настрани. Раздаде се дрезгав грачещ писък, чудовището рухна надолу и изчезна сред мрака на източния бряг. Небето отново бе чисто. В далечината се надигна врява, множество гласове кълняха и се вайкаха в тъмнината, сетне настъпи тишина. Тази нощ от изток вече не долетя ни стрела, ни вик.

Малко по-късно Арагорн поведе лодките срещу течението. Известно време опипваха пътя си покрай брега, докато откриха плитко заливче. Близо до водата растяха няколко дребни дървета, а зад тях се издигаше стръмен скалист бряг. Отрядът реши да спре тук и да изчака утрото — безсмислено бе да продължават напред в нощта. Вместо да устроят бивак и да накладат огън, те налягаха свити в завързаните една до друга лодки.

— Благословени да са лъкът на Галадриел и ръката и окото на Леголас — каза Гимли, дъвчейки питка лембас. — Това бе велик изстрел в тъмнината, приятелю!

— Но кой може да каже какво улучи той? — отвърна Леголас.

— Аз не мога — каза Гимли. — Ала се радвам, че сянката не дойде по-наблизо. Никак не я харесвах. Много ми напомняше на сянката в Мория… сянката на балрога — шепнешком довърши той.

— Не беше балрог — обади се Фродо, все още тръпнейки от обзелия го хлад. — Беше нещо по-студено. Мисля, че беше… — Той се поколеба и замълча.

— Какво мислиш? — нетърпеливо запита Боромир и се протегна от лодката си, сякаш се мъчеше да зърне лицето на Фродо.

— Мисля… Не, няма да кажа — отвърна Фродо. — Каквото и да е било, падането му отчая враговете.

— Така изглежда — каза Арагорн. — Ала не знам къде са, колко са и какво се готвят да правят. Тази нощ никой не трябва да заспива! Сега мракът ни крие. Но кой знае какво ще ни разкрие денят? Пригответе оръжията си!

Сам седеше, почуквайки с пръсти по дръжката на меча си, сякаш броеше на пръсти, и гледаше нагоре към небето.

— Много странно — промърмори той. — Луната е една и съща в Графството и в Дивите земи или поне така би трябвало да бъде. Но или тя е объркала фазите си, или моите сметки са грешни. Сигурно си спомняте, господин Фродо, че когато лежахме на оня плоскоред върху дървото, луната старееше — една седмица след пълнолуние по моя преценка. А снощи бяхме вече от една седмица на път, когато взе, че изникна нова луна, тънка като изрязан нокът, сякаш никакво време не сме стояли в страната на елфите. Добре, ама аз със сигурност си спомням три нощи там, а ми се струва, че си припомням и още няколко, но бих се заклел, че не е било цял месец. Направо да си помисли човек, че времето там изобщо не тече!