Властелинът на пръстените

— Няма — каза Сам. — Тъкмо очите ме накараха да подскоча, тъй да се каже. В полумрака видях зад лодката на Гимли да плува нещо, което ми заприлича на пън, но не му обърнах особено внимание. После ми се стори, че пънът бавно ни догонва. А това, ще признаете, бе странно, след като плувахме заедно по течението. Точно тогава видях очите: нещо като две бели точици, мъждукащи на една издатина върху отсамния край на пъна. Отгоре на всичко не беше пън, защото имаше ципести крака, досущ като лебед, само дето изглеждаха по-големи и току загребваха из водата. Тогава се надигнах и разтърках очи с намерение да извикам, ако пак го видя, след като се разсъня. Защото онова чудо вече наближаваше бързо и беше досами лодката на Гимли. Но дали ония две фенерчета са ме засекли как се размърдвам и гледам, дали просто съм се събудил — не знам. Когато пак погледнах, вече го нямаше. Но мисля, че зърнах с крайчеца на окото си, дето се вика, как нещо черно се стрелна в сянката по брега. Обаче повече не видях очи. Рекох си: „Пак дремеш, Сам Майтапер“, ей тъй си рекох, и толкоз. Но оттогава все си мисля и вече не съм съвсем сигурен. Вие как си го представяте, господин Фродо?

— Не бих си представил нещо освен пън в мрака и дрямка в очите ти, Сам — каза Фродо, — ако очите се появяваха за пръв път. Но не е така. Видях ги далече на север, преди да стигнем в Лориен. През онази нощ зърнах странно създание с очи да се катери към плоскореда. Халдир също го видя. И спомняш ли си разказа на елфите, които преследвали бандата орки?

— А, помня — каза Сам. — И други работи си спомням. Не ми се нравят тия мисли, но като си мисля за туй-онуй, за разказите на господин Билбо и прочие, комай мога да се досетя за името на съществото. Противно име. Може би Ам-гъл?

— Да, отдавна се боях от това — каза Фродо. — Още от онази нощ на плоскореда. Предполагам, че се е спотайвал из Мория и тогава е надушил следите ни, но се надявах, че престоят ни в Лориен ще го обърка отново. Жалката твар навярно се е крила из горите край Сребропът и е наблюдавала как потегляме!

— Така изглежда — каза Сам. — И ще е добре да внимаваме повечко, иначе, току-виж, усетим някоя нощ зловредни пръсти около шиите си, ако изобщо се събудим, за да усетим нещо. Та за това ми беше думата. Тая нощ няма нужда да тревожим Бързоход и останалите. Аз ще остана на стража. Мога да си отспя утре, нали съм само багаж в лодката, така да се каже.

— И още би трябвало да се каже „багаж с очи“ — добави Фродо. — Ще пазиш, но при едно условие: обещай да ме събудиш към полунощ, ако дотогава не се случи нещо.

В глухите нощни часове Фродо се събуди от тежък сън и откри, че Сам го разтърсва.

— Срамота е да ви будя — прошепна Сам, — ама така заръчахте. Няма какво да се каже, във всеки случай нищо сериозно. Мисля, че преди малко чух някакво тихо пляскане и подсмърчане, но нощем край Реката често се чуват подобни странни звуци.

Той си легна, а Фродо, омотан в одеяло, остана да седи и да се бори с дрямката. Минути или часове се влачеха бавно, без нищо да се случи. Фродо тъкмо се поддаваше на изкушението пак да си легне, когато едва забележим тъмен силует се плъзна по водата край една, от завързаните лодки. Смътно видя как дълга белезникава ръка се стрелна и сграбчи борда; две хладни бледи очи просветнаха като фенерчета, надникнаха вътре, после се надигнаха и се взряха към седящия на островчето Фродо. Бяха на не повече от десетина педи и Фродо чу как съществото си поема въздух с тихо съскане. Измъквайки Жилото от ножницата, той се изправи и застана срещу очите. Светлината им мигом изгасна. Отново се чу съскане, плясък и тъмният силует на пъна се стрелна в нощта надолу по течението. Арагорн се размърда насън, обърна се и седна.

— Какво има? — прошепна той, като скочи и се приближи до Фродо. — Усетих нещо в съня си. Защо си извадил меча?

— Ам-гъл — отговори Фродо. — Или поне така предполагам.

— А! — каза Арагорн. — Значи знаеш за нашия приятел с меката стъпка, нали? Той се прокрадваше подир нас през цялата Мория и надолу чак до Нимродел. Откакто се качихме на лодките, лежи на един пън и гребе с ръце и крака. Един-два пъти се помъчих да го спипам през нощта, но той е по-хитър от лисица и хлъзгав като риба. Надявах се, че пътуването по Реката ще ни отърве от него, ала е прекалено опитен плувец. Утре ще трябва да опитаме да се движим по-бързо. Лягай си сега, а аз ще остана на стража до края на нощта. Бих искал да ми падне подръка тая отрепка. Може да изкопчим нещо полезно от него. Но ако не успея, ще трябва да опитаме да се откъснем. Той е много опасен. Да оставим настрана личните му опити за убийство посред нощ, но може да привлече по следите ни някой от враговете наоколо.