Властелинът на пръстените

Нощта отмина, без Ам-гъл да се мерне отново дори и като сянка. След този случай Отрядът бдеше непрестанно, но до края на пътуването не зърнаха повече Ам-гъл. Ако още ги следваше, значи бе твърде предпазлив и ловък. По нареждане на Арагорн сега гребяха с часове наред и бреговете бързо отминаваха край тях. Но не видяха много от пейзажа, защото пътуваха главно привечер и нощем, а денем почиваха, укрити, доколкото позволяваше местността. И така плаваха без произшествия до седмия ден.

Времето все още бе сиво и навъсено, вятърът духаше откъм изток, но докато вечерта преминаваше в нощ, небето на запад се проясни и под сивите облачни брегове се разстлаха жълти и бледозелени езера от слаба светлина. Из тия далечни заливи блещукаше белият сърп на новата луна. Сам я погледна и смръщи вежди.

На следващия ден местността от двете страни взе бързо да се променя. Бреговете се надигаха и ставаха скалисти. Скоро пътниците попаднаха в хълмиста, камениста област, а по двата бряга се извисиха стръмни склонове, покрити с непроходими гъсталаци от глогини и трънки, преплетени с къпини и пълзящи растения. Отвъд тях стърчаха ниски трошливи скали и изхабени от времето сиви камъни, обвити в тъмен бръшлян, а още по-нататък се изправяха високи хребети, увенчани с окършени от вятъра ели. Наближаваха сивата хълмиста област Емин Муил, южната граница на Дивите земи.

Из скалите имаше безброй птици и по цял ден ятата им кръжаха високо горе, чернеейки на фона на бледото небе. Този ден, докато лежаха сред бивака си, Арагорн подозрително оглеждаше рояците, питайки се дали Ам-гъл не е сторил някоя злина и дали вече вестта за пътуването им не се разнася из пущинака. По-късно, когато слънцето залязваше, а Отрядът се раздвижваше и отново се готвеше за път, той съгледа тъмна точка на фона на гаснещите лъчи: високо в далечината някаква огромна птица ту кръжеше, ту бавно летеше на юг.

— Какво е това, Леголас? — запита той, сочейки северното небе. — Орел ли е, както мисля?

— Да — отвърна Леголас. — Орел е, орел, който дири плячка. Питам се какво ли предвещава това. Отклонил се е далече от планините.

— Няма да тръгваме, докато не се смрачи напълно — каза Арагорн.

Настъпи осмата нощ на пътуването им. Тя бе тиха и безветрена; сивият източен вятър бе отминал. Тънкият лунен сърп бе изчезнал рано подир бледия залез, но небето горе бе ясно и макар далече на юг да се трупаха огромни облачни вериги, все още излъчващи слабо сияние, на запад блестяха ярки звезди.

— Хайде! — каза Арагорн. — Ще рискуваме още един нощен преход. Навлизаме в тая част на Реката, която не познавам добре; досега не съм пътувал из областите от тук до бързеите на Сарн Гебир. Но ако правилно съм пресметнал, те са още много мили напред. Обаче още преди да ги достигнем, ще срещнем опасни места — скали и каменисти островчета сред течението. Трябва зорко да гледаме напред и да не опитваме да гребем бързо.

В челната лодка Сам получи поста на наблюдател. Той лежеше отпред и се взираше, в здрача. Нощта се сгъсти, но горе звездите бяха странно ярки и по повърхността на Реката блещукаха неясни светлинки. Наближаваше полунощ и вече отдавна се спускаха по течението, почти без да използуват веслата, когато изведнъж Сам нададе вик. Само на няколко ярда пред тях от течението се надигнаха тъмни очертания и той чу шуртенето на вихрено струяща вода. Бързеят завиваше наляво, към източния бряг, където каналът бе чист. Докато вълните ги отхвърляха настрани, пътниците видяха съвсем наблизо бледата пяна на Реката, която се разбиваше в остри скали, протегнати далеч навътре в течението като озъбена челюст. Лодките се струпаха една до друга.

— Ехей, Арагорн! — изкрещя Боромир, когато лодката му се сблъска с водача. — Това е лудост! Не можем да рискуваме нощем из Бързеите. Било то нощем или денем, никоя лодка не може да оцелее в Сарн Гебир.

— Назад, назад! — извика Арагорн. — Завийте! Завийте, ако можете!

Опитвайки да задържи лодката, той заби греблото във водата и зави назад.

— Объркал съм сметките — каза той на Фродо. — Не знаех, че сме стигнали толкова далече — Андуин тече по-бързо, отколкото мислех. Сарн Гебир трябва вече да е наблизо.

С големи усилия задържаха лодките и бавно ги подкараха назад, но отначало ходът им срещу течението бе съвсем бавен и непрекъснато се отклоняваха все по-близо до източния бряг. Сега той се издигаше мрачен и зловещ в нощта.

— Всички заедно, гребете! — изкрещя Боромир. — Гребете! Иначе ще ни изхвърли на плитчините.

При тия думи Фродо усети как дъното под него застърга по камък. В този миг се раздаде острият звук на обтегната тетива — отгоре изсвистяха стрели и няколко паднаха между тях. Една удари Фродо между плешките и той с вик се просна напред, изпускайки веслото, но стрелата отскочи, спряна от скритата му ризница. Друга прониза плаща на Арагорн, а трета се заби в носа на втората лодка, близо до ръката на Мери. Сам като че зърна черни фигури да тичат напред-назад по дългите чакълести плажове на източния бряг. Изглеждаха съвсем близо.

— Ирч! — от вълнение Леголас заговори на своя език.