Време за умиране

Вътре беше тъмно. Единствената светлина проникваше от процепите между дъските и чертаеше тънки ивици по пръстения под. Мазен от машинно масло, сред което червенееше ръжда. Той се наведе и остави съдовете. Помещението беше задръстено от някакви покрити с ръжда машини. Той нямаше представа за какво са били използвани. Странно извити зъбци, перки и колела с различни размери и фантастични форми. Явно някаква селскостопанска техника, от която не разбираше абсолютно нищо.

Върна се при портала и надникна през процепа. В главата му машинално изплуваха правилата, задължителни за подобен сблъсък. Не можеше да докосне онези типове дори с пръст, ако не бе готов да стигне докрай. Тоест да ги накара да изчезнат завинаги заедно с колата си, а после да накара Винсънт да си държи езика зад зъбите. Също завинаги. Всичко друго означаваше, че рано или късно Дороти щеше да го отнесе. Благоразумието му сочеше, че тактиката му трябва да бъде друга — да се скрие и да не вдига шум, а поведението му след това може би щеше да зависи от онова, което се разиграва в къщата. Един писък може би щеше да означава опънати до скъсване нерви или просто страх. Втори писък обаче щеше да промени нещата. Той щеше да нахлуе в къщата и вече никой нямаше да може да предскаже какво щеше да последва.

Но той не чу нищо.

И не видя нищо в продължение на десет безкрайни минути. После в задния двор се появи един мъж, следван по петите от друг. Направиха десет крачки и спряха. Сякаш те бяха стопаните. Погледнаха наляво, надясно, а после и напред. Градски момчета. С лъснати обувки, вълнени панталони и вълнени палта. Доста по-ниски от метър и осемдесет, но с широки гърди и рамене. И двамата мургави. Съвсем обикновени типове, като биячите, които показваха в телевизионните сериали.

Направиха няколко крачки наляво към пикапа. Надникнаха в товарния отсек, отвориха едната врата и провериха кабината. После тръгнаха към редицата хамбари, бараки и курници.

Право към него.

Бяха съвсем близо.

Ричър разкърши рамене, изпъна лакти и раздвижи китките си. Бавно сви дясната ръка в юмрук, после лявата.

Двамата продължаваха да се приближават.

Оглеждаха се наляво и надясно, душеха въздуха.

После спряха.

Лъснати обувки, вълнени палта. Градски момчета. Личеше, че никак не им се ще да газят из свинските нечистотии и кокошата перушина. Спогледаха се, после онзи отдясно се обърна към къщата и извика:

— Хей, жено, я си домъкни дебелия задник насам!

Дороти се появи на вратата. Поколеба се само за миг, после бавно тръгна към непознатите. Двамата се приближиха към нея също така бавно. Срещнаха се при пикапа. Мъжът отляво остана неподвижен. Мъжът отдясно сграбчи ръката на Дороти близо до рамото, а с другата си ръка измъкна пистолет от кобура под мишницата си. Полуавтоматичен, никелиран. Или от неръждаема стомана. Ричър беше твърде далеч, за да определи марката. Може би колт. Оръжието бавно се вдигна и опря в слепоочието на Дороти. Мъжът го държеше хоризонтално като бандитите по филмите. Пръстите му здраво стискаха ръкохватката. Показалецът легна на спусъка. Дороти инстинктивно направи крачка назад, но онзи грубо я дръпна към себе си.

— Ричър? — подвикна той. — Нали така се казваш? Къде се криеш, Ричър? Слушай ме внимателно: ще броя до три. Ако не се появиш, ще гръмна старата крава. Опрял съм пистолет в главата й. Кажи му го и ти, бабо!

— Тук няма никой — обади се Дороти.

Дворът притихна. Трима души, съвсем сами сред четиристотин хектара.

Ричър не помръдваше в мрака.

Видя как Дороти затваря очи.

— Едно — започна онзи с пистолета.

Ричър не помръдваше.

— Две.

Ричър стоеше все така неподвижно.

— Три.

18

Ричър продължаваше да наблюдава през цепнатината, без да помръдва. Настъпи продължителна пауза. После мъжът свали пистолета и го тикна обратно в кобура. Пусна и ръката на жената, която се олюля и направи крачка назад. Двамата непознати извъртяха глави наляво, надясно, спогледаха се и свиха рамене. Тест, който беше успешно издържан. Предпазна мярка, приложена по най-подходящия начин. Обърнаха се и тръгнаха покрай къщата. Фигурите им се стопиха зад ъгъла. Минута по-късно до слуха на Ричър долетя затръшването на автомобилни врати, последвано от ръмженето на включения двигател. Колата пое по разбитите коловози, а после излезе на асфалта. Ричър чу как се сменят скоростите и шумът постепенно заглъхна.

Светът отново потъна в тишина.

Ричър остана неподвижен в мрака. Предпазливостта му подсказваше, че единият от бандитите може би е останал зад ъгъла, докато приятелят му прави показно и шумно оттегляне. Тези номера му бяха до болка познати, защото сам беше измислил някои от тях.