Връхлита страховит легион

В другия край на пътеката стояха няколко бандити. Бяха облечени в разнородни дрехи, но всички изглеждаха обръгнали, опитни воини. Най-вероятно това бяха добре платени наемници и бивши войници, но не и фанатици. Повечето бяха извърнали глави, за да не гледат касапницата пред тях, а тези, които я гледаха, бяха пребледнели.

Около голям плосък камък бяха коленичили неколцина свещеници и жрици, с разтворени широко раса, за да се виждат голите им гърди и гърбове. Зад тях стояха други, чиито гърбове бяха покрити с кървави дири от бичуване, плътно до коленичилите пред тях. Изглежда, това бе някакъв мъчителен ритуал за поднасяне на кръв, но на кого?

В средата на камъка бяха струпани човешки тела. Поне десетина мъже и жени, Сандрина разпозна и детска ръка и предположи, че е на някое от момчетата на Енос. Беше претърсила за тях странноприемницата и когато не ги откри, си помисли с надежда, че може да са се спасили. Нападателите бяха изненадали Ивет в кухнята и я бяха убили, за да не вдигне тревога. След това вероятно бяха заловили мъжа и синовете му. Ако се съдеше по броя на труповете, бяха докарали и жители на селцето.

На върха на купчината се гърчеше тялото на последния оцелял: ръцете и краката му бяха завързани с въжета, всяко изопнато от някой от монасите долу.

Магьосникът приключи с напевите и изведнъж във въздуха над дърпащия се мъж се появи нещо. Жертвата нададе ужасен вик, зърнала страховитото чудовище с паякоподобни крайници, остър клюн и огромни криле като на прилеп, което увисна над него и след миг кацна на корема му.

Демонът отметна глава и нададе рев, от който зъбите на Сандрина затракаха. Неколцина от войниците неволно отстъпиха назад. Демонът изви глава, за да погледне отблизо жертвата си, с което заприлича на огромен черен лешояд, сетне с изненадваща бързина вдигна една от дългите си възлести ръце и я заби в гърдите на нещастника. Сандрина чу познатия звук на разкъсвана плът и трошащи се кости, но писъците на мъжа секнаха в мига, когато дробовете му бяха изтръгнати от гърдите. Ала преди животът да го напусне, той стана свидетел на това как му изваждат сърцето.

Сандрина бе виждала много ужасни неща в живота си от упадъка и насилието в детството й в бордея до десетки кървави битки. Беше гледала мъже да умират в собствените си изпражнения, довършвани, за да не се мъчат, от своите приятели, беше виждала убити деца и цели опустошени села, нападнати заради малкото им припаси, но нищо не можеше да се сравнява с това пиршество на злото пред нея.

Помощниците склониха глава пред магьосника и отново подновиха напевите. Демонът разпери криле, литна и кацна на жезъла и магьосникът се олюля под тежестта му — вероятно чудовището бе по-тежко, отколкото изглеждаше. Но как тогава можеше да лети?

Това е магия, укори се тя. Не биваше да разсъждава толкова повърхностно. Това творение бе призовано от някой свят, където природните закони са съвсем различни. И все пак отстрани изглеждаше, сякаш магьосникът се олюлява.

Изведнъж той падна и с гневен вик чудовището изчезна, оставяйки след себе си мазно димно петно и неприятна воня.

Викът, надигнал се от свещениците, бе вик на деца, изгубили родната си майка.

Магьосникът понечи да се надигне, ала свещениците се нахвърлиха върху него с голи ръце, други замахнаха с камшиците си и той падна отново. А после те го разкъсаха с голи ръце.

Сандрина си пое бавно дъх. Щеше й се да има поне малко представа за това, което ставаше долу.

Ако се съдеше по израженията на войниците, те също бяха потресени. Мнозина от тях бяха хванали дръжките на мечовете си, сякаш очакваха всеки миг да ги нападнат. И тогава Сандрина забеляза нещо, което досега бе пропуснала. На главите си мъжете носеха всякакви неща — шапки, кепета, пристегнати кърпи — но всички те бяха черни. Тези мъже бяха Черните кепета, за които говореха селяните, същите, за които я бе предупреждавал и отец-епископът.

Тя се дръпна назад и се сниши зад една скала. Защо банда главорези би дошла в това усамотено място? Защо биха влезли в съюз с групичка почитатели на демони? И каква бе целта на кървавия ритуал, на който бе станала свидетел?

Знаеше, че час по-скоро трябва да се върне в Крондор, но и че трябва да потърси отговорите на тези въпроси. Отец-епископът щеше да я разпитва часове наред, а засега тя не знаеше почти нищо. Може би някой в Храма би могъл да обясни по-добре нещата, които бе видяла, което означаваше, че трябва да овладее отвращението си и да продължи да гледа. Пое си дъх и отново надигна глава.

Едно бързо преброяване установи, че главорезите са около трийсет, а членовете на зловещия култ — двайсетина. Земята бе осеяна с обезобразени трупове, между тях и този на магьосника. Тя пропълзя встрани в сенките зад скалата. Светлината на луните бе достатъчно силна, за да я забележат, ако някой случайно погледне към нея. Но от друга страна, те бяха сигурни, че е мъртва, и следователно бдителността им щеше да е притъпена.