Връхлита страховит легион

В дъното на кралския балкон се появи Акайлия и Томас му махна да се приближи. Старият елф бе водачът на онези, които се бяха върнали в Елвандар от Келеуан. След смъртта на Татар, най-доверения съветник на кралицата и старши сред Тъкачите на заклинания от времето на баща й, Акайлия бе станал старейшина на Съвета на кралицата. Елфът се поклони и каза:

— Ваше величество. Лорд Томас.

— Кажи ни — заговори го кралицата, — какво мислиш за Гуламендис?

Акайлия се настани в издълбаното от монолитно дърво кресло, посочено му от кралицата, и кимна с благодарност.

— Труден въпрос, кралице. Няма съмнение, че той е от народа на елдарите. Не познава древните ни учения, но това е нормално за някой, който не е бил обучен за Хранител на познания или Тъкач на заклинания. Ала когато научих, че е Укротител на демони… — Той завъртя глава. Никой не знаеше каква е възрастта на Акайлия, той бе най-старият жив елф. Косата му бе бяла като сняг, ала в сините му очи блещукаха любопитни пламъчета. — Това, което не ми дава покой, съвсем не са интересите му към тъмните изкуства, защото не е първият елдар, примамен от тази страна на познанието. А по-скоро неговото… поведение.

— В смисъл? — попита Томас.

— Прикрива го добре, но се смята за по-висш от нас. Смята своя така наречен Звезден народ за по-извисен, отколкото са традиционните елдари. — Старецът се облегна назад и въздъхна. — Мисли ни за примитивни и изостанали. Горското изкуство му е чуждо, както и на мнозина окедели, дошли при нас отвъд океана.

— Какво друго те безпокои?

— Има много мистериозни неща, свързани с този елф — рече Акайлия. — Дошъл е тук за повече неща от тези, които признава. Усещам, че отчаяно жадува да помогнем на сънародниците му, но се презира, задето трябва да ни моли за помощ.

— Въпросът е — попита Томас, — дали презрението му се дължи на увереността, че се мисли за по-извисен от нас?

— Не, има и друго. Докато говореше за нашите древни познания, усещах, че изпитва научен интерес към много неща. Както повечето елдари, той обича познанието заради самото него. Това, което не му дава мира, е начинът, по който се използва това познание. — Старият елф въздъхна и продължи: — Не съм сигурен, но ми се струва, че следва свои цели и трябва да разберем какви са, преди да му се доверим.

Томас и кралицата мълчаха.

— Тези елфи… тези таредели… те се появиха неочаквано, нали? — каза Акайлия.

Томас кимна.

— Господарю, ти познаваш нашите предци по-добре от всеки друг на този свят. Можеш ли да си представиш, че който и да било елдар е поел по пътя, за който говори този таредел?

Томас се зарови в спомените, наследени от Властелина на дракони Ашен-Шугар. Накрая рече с въздишка:

— Не. Но арогантността на валхеру надхвърля всякакви представи. Те не биха могли да разберат разликата между тези, които служат с чест, и тези, които превиват гърбове в полето.

Старият елдар кимна в знак на съгласие.

— Ние бяхме Хранители на познанията, при това сред тези, които се радваха на всеобщо доверие. Когато Драконовото войнство изостави моите предци на Келеуан, предположихме, че и други ще постъпят по същия начин. И тогава изгубихме надежда някога някой да ни намери.

— Ала когато се върнахме тук и открихме различията между еледели, моредели и гламредели… и дори научихме за океделите, всичко си застана по местата, сякаш самата природа ни бе създала такива. Но тези таредели… Те са толкова странни. — Старият елф сви рамене и потъна в мълчание.

Раса, известна с търпението си, елфите разглеждаха събитията в светлината на години и десетилетия, там, където хората щяха да броят дните.

— Имаме време да открием всички тези неща — заяви Томас.

— Тук ще трябва да проявя несъгласие, лорд Томас — рече старият водач на елдарите. — Усещам в този Гуламендис някаква припряност, която ми подсказва, че скоро ще видим причината за всичко това. — Той въздъхна. — Не зная обаче дали ще харесаме това, което предстои да узнаем. Мисля, че не.

— Тези таредели по-близки до моределите ли са, отколкото до нас? — попита кралицата.

Акайлия поклати глава.

— Не. Различават се и от едните, и от другите, ваше величество, както и от всички останали елдари. — Махна с ръка към гората. — Това е мястото, откъдето сме тръгнали в зората на времето, за да се разсеем по света. Преди войната в небесата и освобождаването на нашия Народ. Същото е като при семената: ако ги засееш в различна почва, от тях ще израстат различни дървета. Едни ще са прави и силни, други криви и ниски, а трети ще са съвсем променени. — За Томас и Агларана бе ясно, че говори за различията между еледели, моредели и таредели. — Тези, които живееха на север, сега се преместиха при нас, а някои отидоха в Баранор. Други, от бреговете отвъд морето, пристигнаха тук. Логично е да се смята, че тези, които векове наред са живели сред звездите, ще са много по-различни от тези, които са останали на нашия свят.