Върховната тайна

Люкрес препрочита списъка си с мотивации. Всъщност, казва си тя, първичните потребности са свързани с примитивния мозък, рептилоидния мозък, мозъка на оцеляването — да се спре болката, да се преодолее страхът, да се нахраниш, да се възпроизвеждаш, да се подслониш. Втората група мотивации са от компетенцията на по-висшия мозък — мозъка на бозайниците, който се занимава с емоциите, с гнева, дълга, сексуалността и пр. И накрая третият мозък — кортексът, типично човешкият мозък, задоволява третата група мотивации, произлезли от въображението ни — например потребността от някаква лична страст…

Двамата мълчаливо наблюдават мозъка на Самюел Финшер.

— Джордано е видял вътре нещо, което го е накарало да ни се обади…

Изидор пак взима лупата.

— Там има множество малки дупчици, които обсипват различните зони.

Внезапно събуден от собствения си вътрешен часовник, Изидор бързо поглежда ръчния си часовник, сякаш има неотложна среща, после включва телевизора, за да види новините.

— Извинявайте, време е.

— Ще гледате новините в разгара на разследването ни?

— Знаете, че това е единствената ми мания.

— Аз пък мислех, че са бонбоните.

— Едното не пречи на другото.

Изидор вече съсредоточено слуша новините.

Започват с националните вести. Падането на курса на борсата е предизвикало разправии между президента и министър-председателя. Изглежда, че в основата на срива стоят автоматичните реакции на компютри, програмирани да продават акции, когато курсът слезе до определен праг. Министър-председателят изисква строг контрол на програмите на тези компютри, за да престанат изкуствено да подсилват падането и качването на световните валутни курсове.

Парламентарни избори. Един политик от опозицията обявява: „Проблемът в тази страна е, че на хората им липсва мотивация. Всички мислят само за краткосрочното си лично удобство. Вече се борим не да бъдем първи, а да не бъдем последни.“ И добавя: „И ако беше само това! Предприемачите са демотивирани от таксите и бумащината, създателите на блага — от данъците, всичко в тази страна е уредено така, че до един да бъдем равни в поражението.“

Международни вести. Генералният секретар на ООН е поискал от Сирия да извади от учебниците по история текста, от който децата научават, че концентрационни лагери не е имало.

— Виждате ли, не само вие не помните. Цялото човечество страда от малки „загуби“ на паметта. Скоро ще определяме с гласуване дали Втората световна война е съществувала и може би ще пренапишем историята така, че да задоволи мнозинството.

— Да не помня сред поразени от амнезия — това не е никаква утеха.

Изидор изглежда изтощен.

— Какво ви е, колега?

Люкрес Немрод му подава книжна кърпичка, която той приема.

— Всичко взимам навътре — и жестокостта, и малодушието.

— Още ли не сте претръпнал? Но това е невероятно — вие, който успяхте да се справите с един безумен убиец, рухвате, като гледате новините!

— Извинете ме.

Той се изсеква.

— Е, какво пък! Щом изпадате в такива състояния, просто не гледайте новините! Нямам нищо против да ви бъдат наркотик, но само ако ви доставят поне малко удоволствие.

Тя изключва телевизора.

Той го включва отново.

— Искам да знам какво става.

— Понякога е по-добре да не знаете.

— Знанието е най-силният наркотик.

— Тогава заредете се с безразличие!

— Много бих искал.

— Пфу, и какво постигате, като се оплаквате пред телевизора? Шепне му на ухото:

— Ганди казваше: „Когато ме налегне отчаяние си спомням, че през цялата история гласът на истината и на любовта винаги е побеждавал. Има на този свят тирани и убийци, които понякога ни изглеждат непобедими. Но накрая те винаги падат.“

Журналистът не изглежда утешен.

— Да, но Ганди е бил убит. А тук и сега се говори само за симптоми за настъплението на национализма, на фанатизма, на тоталитаризма. Бих искал да съм безчувствен. Точният термин е „безгрижен“. В мозъка би трябвало да има хормон на безгрижието. Течност, която би ни помагала всичко да приемаме с леко сърце, да не се вълнуваме от чуждите драми. Би трябвало да го има…

— Този хормон се нарича „успокоително“. И ви позволява да не се притеснявате и да забравите реалността. 45% от населението са взимали успокоителни поне веднъж.

Подава му бонбоните.

— Много сте чувствителен, Изидор. Това ви прави… очарователен отначало, но труден за общуване впоследствие.