Върховната тайна

— МАЕС? Чували ли сте за такова нещо?

— Трябва да е някакъв местен клуб. Ето, вижте, по-нататък е изписано цялото наименование. Международна асоциация на епикурейците и свободомислещите.

Изидор продължава да разглежда снимките. На няколко от тях Наташа Андерсен и Самюел Финшер позират по повод на някакъв празник на МАЕС.

— Прилича ми на нещо, свързано със секса, размяна на партньори или нещо подобно. Седмата мотивация наистина е много силна.

— А вас, Люкрес, какво ви мотивира? — пита Изидор.

Тя не отговаря.

Стряска ги пронизителен звън. Телефон. Двамата журналисти не помръдват. Чуват друг шум — като на чаршафи, които някой отгръща. Не са забелязали, че под купищата чаршафи и възглавнички, струпани върху леглото, има тяло.

Наташа Андерсен се събужда. Те се скриват зад вратата. Топмоделът мърмори и слага две възглавници на ушите си, за да не чува звъненето. Но телефонът не млъква. Младата жена се примирява и става.

— Искам да спя. Да спя. Да забравя. Да нямам вече памет. Да спя. Защо не ме оставят да спя! Господи!

Навлича копринен пеньоар и се отправя към телефона, като влачи крака. Вади тапите от ушите си и притиска слушалката към бузата си. Но докато я вдигне, звъненето е спряло.

— Едно, информирай се. Две, размисли. Три, действай. Така ли казахте? Не сме се информирали достатъчно — шепне Люкрес.

— Сигурно се е нагълтала с успокоителни, за да си почине. Вижте какъв богат избор има на нощното шкафче.

Журналистите се скриват в дрешника. Наташа Андерсен минава покрай тях, недоволно мърморейки, и се оглежда в огледалото.

— Огледалце, огледалце, кажи ми аз ли съм най-хубавата?

Засмива се нервно и се отправя към банята. Отваря крановете на ваната, изсипва вътре малко пяна за вана, после прибира косата си на кок. Съблича се и потапя пръстите на крака си във водата, за да провери каква е температурата. Прекалено гореща. Намръщва се и засилва студената вода. Докато чака, заема различни пози пред огледалото.

Голата Наташа Андерсен извива тялото си, сякаш за да провери дали е достатъчно гъвкаво, после се навежда към огледалото и масажира лицето си. Накрая изследва задните си части, за да види дали няма целулит, и повдига гърдите си, явно представяйки си ефекта от новия си сутиен.

— Мислех, че главната ви мотивация е да разбулвате загадки — шепне Люкрес.

— Една мотивация не пречи на друга.

В банята Наташа Андерсен отново се навежда, за да провери как е водата. Намира, че е добра и влиза във ваната, след което взима от една масичка остър нож.

Изидор е готов да се намеси. Но младата жена използва оръжието само за да отреже тънки резенчета краставица, които небрежно поставя върху бузите и очите си.

— Да изчезваме — казва Люкрес.

Тъкмо да излязат от скривалището си и телефонът отново започва да звъни. Бързо се връщат зад вратата.

Наташа решава да излезе от ваната, загръща се с една хавлия и отива да отговори.

— Да. А, ти ли си… Ти ли звъня преди малко? Не, взех хапчета за сън. Какво искаш? Почит? Разбира се, че е мило, но… разбира се, знам, че… Мм… разбира се, разбира се. Да, трогната съм. Да, мисля, че това би доставило удоволствие на Сами… Добре… Кога и в колко? Чакай да си взема бележника.

Наташа Андерсен слиза на долния етаж.

Люкрес и Изидор все още не могат да избягат. Люкрес се навежда към ухото на съучастника си.

— МАЕС… свободомислещи знам какво е, но епикуреец?

— Привърженик на философията на Епикур.

— Кой е Епикур?

— Философ, чийто девиз е бил: „Наслаждавай се на мига“.

39.

Бяха го лишили от телевизия! Сънуваше ли? Доктор Финшер му отне любимата телевизия! Жан-Луи неспокойно замига с клепачи. За щастие лекарят бързо му обясни, че му носи заместител. И то какъв…

— Това е компютър със зрителен интерфейс вместо мишка.

Самюел Финшер инсталира до болния монитор и камера върху триножник, който постави съвсем близо до окото му.

В началото Жан-Луи Мартен не разбра много добре какво да прави с тази машина. После професор Финшер му обясни, че това е прототип, до този момент използван от десетина души на света. Камерата ще регистрира движенията на окото му и ще ги възпроизвежда на екрана на компютъра. Щом помръдне окото си, камерата ще предаде сигнала, който ще премести една стрелка на екрана. Когато окото гледа вдясно, стрелката ще се придвижи надясно, когато погледне нагоре, стрелката ще отиде нагоре и т.н. Вместо щракване с мишката ще трябва да мигне веднъж. И два пъти, за да щракне два пъти. Доктор Финшер включи компютъра.

Отначало Жан-Луи Мартен бе много несръчен. Стрелката бягаше ту наляво, ту надясно, плъзгаше се нагоре или по диагонал и му беше много трудно да я задържи където трябва. Не беше лесно и с мигането. Когато не успяваше да позиционира курсора, Жан-Луи мигаше нервно и неизменно отваряше някоя програма, която после трябваше да затваря.

Но само след няколко часа болният от LIS се научи да владее окото си. За тази цел приложи собствена стратегия — представи си, че от зеницата му към екрана тръгва лазерен лъч, който трябва да уцели стрелката.