Върховната тайна

— Плодовете! Сладкият дар на Бога. Тази картина е сама по себе си доказателство, че Бог е искал да бъдем „същества на удоволствието“. Храненето не е механичен акт. Ако не изпитвахме удоволствие от яденето, щяхме ли да се катерим по дърветата, за да берем плодове; щяхме ли да се бъхтим, като садим, сеем, поливаме, прибираме реколтата?

Миша ги води към други картини от Библията, този път с Ной и децата му.

— Ако сексът не доставяше удоволствие, щеше ли да хрумне на мъжа да полага толкова усилия, за да прелъсти жената, да я убеди да се съблече, да се остави да я докосне? А тя щеше ли да му позволи да проникне в нея?

Скулптурите стават все по-дръзки. Изидор и Люкрес минават покрай средновековни рисунки. Миша коментира:

— Обратно на разпространеното мнение, в миналото човекът е имал по-малко проблеми със секса. На Запад схизмата настъпва през XVI век. С религиозните войни и надпреварата в добродетелност между християнството и протестантството хората започват да се отчуждават един от друг. Средновековието, което след историка Мишле нататък е смятано за мрачна епоха, всъщност е било много по-чувствено от Ренесанса. До XVI век сексът е бил смятан за нормална и естествена потребност.

Миша сочи изображение на кърмачка.

— По онова време някои кърмачки са имали навика да мастурбират малките деца, за да ги успокоят и приспят. Доста по-късно са обявили, че мастурбацията е източник на болести и дори на лудост. За да се избегне ерекцията, в буржоазните семейства се е смятало за добър тон да се слага метален пръстен около препуциума.

Показва им метални пръстени. Люкрес забелязва, че те имат обърнати навътре шипчета.

— Някога в много френски градове градоначалниците са финансирали отварянето на публични домове, за да осигурят „душевното равновесие“ на съгражданите си и „възпитанието на младежите“.

Показва им гравюри, на които е изобразен интериорът на тези убежища на разврата.

— Монасите не са давали обет за въздържание, само женитбата им е била забранена, за да не се раздробят владенията на Църквата.

Виждат картини със сцени от градски бани.

— В хамамите — нещо като сауни, построени в центъра на градовете, мъжете и жените са се къпели голи. За да дискредитира тези места, Църквата обявила, че оттам се разпространяват холера и чума. Затворили ги някъде към 1530 година.

По-нататък са окачени гравюри на големи легла. Миша сочи една от тях.

— Хората са спели голи, най-често — цялото семейство на едно легло. Леглата са били достатъчно широки, за да поберат и слугите, а при случай и някой гостенин. Телата очевидно са се докосвали, ако не за друго, то за да се стоплят. Но ето че през XVI в. се появява първият убиец на удоволствието — нощницата.

Показва им старинна нощница.

— С тази ненужна дреха хората загубили навика да спят голи, да се докосват, да се галят, да се разтриват. Бретанската херцогиня10 разказва, че за да правят любов, жените от аристокрацията носели нощници с кръгла дупка на нивото на половия орган. А над дупката били избродирани благочестиви образи. С нощницата идва и свянът, после — срамът да показваш тялото си! Хората дори са се къпели и миели с нощница. Всеки у дома си, всеки в собственото си легло, всеки в нощницата си.

След това разглеждат една вилица и една носна кърпа, поставени под стъклен похлупак.

— През същата епоха настъпват още две антиепикурейски катастрофи — появяват се носната кърпа и вилицата. Заради първата престават да докосват носа си, заради втората — храната. Осезанието вече не служи за нищо. Удоволствието започва да става забранено.

Спират пред литография на светец, разкъсван от лъвове на римска арена.

— Ето го противниковия лагер. Той също нанася ударите си твърде рано. Противоположното на епикурейството е стоицизмът.

Миша се намръщва, докато произнася думата.

— Стоикът се стреми към удоволствие по един крайно извратен начин. Епикуреецът иска удоволствие тук и сега. Стоикът си въобразява, че болката сега му гарантира по-голямо удоволствие в бъдеще. И колкото повече страда, толкова е по-убеден, че ще бъде възнаграден. Звучи ирационално, но такава е драмата на човешката извратеност.

Миша ги води към снимка на планина и на мъж, който показва замръзналите си пръсти.

— Защо мислите, че алпинистът, който се изкачва на Еверест, извършва този подвиг? Студено му е, боли го, но върши това, защото смята, че после ще го обичат повече. Ах, как ги мразя тези герои!

— Някои правят това от романтичност — възразява Люкрес.

— Романтиката е върховният аргумент, който използват, за да узаконят антихедонизма. Невъзможната любов вероятно е романтична, но аз предпочитам възможната. Когато едно момиче ми каже „не“, минавам на следващото. Ако бях Ромео от пиесата на Шекспир, бързо щях да схвана, че ще имам проблеми с родителите й и щях да сваля някоя друга.

— Не обичате стоиците, не обичате героите, не обичате романтиците, с други думи — не обичате всичко онова, от което стават хубави истории — отбеляза Люкрес.