Върховната тайна

— Защо трябва да страдаме? Коя кауза заслужава да се откажем от удобството и насладата? Уверявам ви, че битката за удоволствието не е предварително спечелена. Епикур е казал: „Смисълът на живота е да се избегне страданието“. А погледнете всички тези хора, които полагат толкова усилия, за да предизвикат и понасят своята неволя.

— Може би го правят за онова, другото удоволствие — оплакването — подхвърля Изидор.

Миша им показва една табела: ГАЛЕРИЯ НА ПОДВИЗИТЕ. Под нея — снимки на хора, които похапват шишчета на върха на вулкан, и на мъже, масажирани от чевръсти азиатки.

— Удоволствието е и мизансцен — уточнява Миша. — Понякога, за да оценят някое изискано ястие, нашите членове се въздържат от храна в продължение на два дни. Освен това ние, както виждате на тези снимки, ходим да слушаме музика по склоновете на вулканите или правим любов под водата, снабдени с бутилки кислород. Волята за удоволствие върви ръка за ръка с голямата изобретателност.

Минават покрай образите на великите привърженици на удоволствието — Бакхус, Дионис; покрай гравюра, изобразяваща Рабле, над който е изписан девизът му: „Прави каквото искаш“; покрай Лабрюйер и максимата му: „Дори да не сме щастливи, трябва да се смеем от страх да не умрем, без да сме се смели.“

— Големите еволюционисти на XIX век като Херберт Спенсер и Александър Бейн добре са разбирали, че способността да изпитваме удоволствие е част от естествения подбор. Още тогава те въвеждат понятието „оцеляване на най-способния да се наслаждава“, което е много по-тънко от „оцеляване на по-силния“.

Миша ги води към голяма библиотека, където са подредени томове с красноречиви заглавия, групирани по теми: „Прости удоволствия“, „Сложни удоволствия“, „Самотни удоволствия“, „Удоволствия в група“.

— Тук се опитваме да съставим изчерпателен списък на всичко, което носи особено удовлетворение, като се започне от това да почешеш мястото, където те е ухапал комар и се свърши с пътешествие с космическа совалка. Тук влизат например четене на вестник в кафенето, разходка покрай реката, къпане в мляко от магарица, хвърляне на камъчета във вода… Човек трябва да има смиреността да признае, че успешният живот е сбор от кратки моменти на удоволствие.

— Може би най-големият враг на понятието „удоволствие“ е понятието „щастие“ — заявява Люкрес, внезапно настроила се философски.

Директорът на МАЕС проявява жив интерес към тази забележка.

— Вярно е. Щастието е абсолют, който човек се надява да постигне в бъдеще. Удоволствието е нещо относително, което можем да постигнем веднага.

Миша ги насочва към един бар, където облечен в ливрея майордом им поднася по негова молба сладкиш, съставен от три концентрични кръга — зелен, розов и жълт в центъра.

— Какво е това?

— Опитайте.

Люкрес докосва сладкиша с върха на езика си. Никакъв ясен вкусов сигнал. Нормално — върхът на езика усеща само сладкото; при това, за да се предизвика усещането, трябва да има поне 0,5% захар.

Физиономията на Люкрес изразява съмнение, но Миша настоява. Тогава тя взима една лъжица и сякаш се готви да погълне лекарство, слага в устата си част от това подозрително шарено нещо. Затваря уста и притваря очи, за да усети вкуса. Езикът й е покрит с малки розови издатини — вкусови луковици. Всяка луковица съдържа вкусови клетки, които задействат определени импулси в невроните, прикрепени към луковицата. Те от своя страна ги предават на мозъка, който ги тълкува, според вкуса на храната, като сладки, солени, кисели или горчиви. Клетките по страните на езика са чувствителни към соленото и киселото.

Люкрес усеща в устата си по малко от всичко — отначало солено, после сладко, после горчиво, накрая — кисело.

— Много е вкусно — признава тя. — Какво е?

— Японски сладкиш от червен фасул. Знаех, че ще ви хареса.

От своя страна Изидор, който е любител на класическите сладкиши, си поръчва сметанов сладолед с шамфъстък.

— Обичате сметана, нали? Нормално е. Тя има вкуса на майчиното мляко. Ние непрекъснато се стремим да регресираме, отново да станем бебета. За да бъдем едно цяло с майката, едно цяло с вселената. За да бъдем свръхмогъщи. Преди да навърши девет месеца, бебето си въобразява, че е всичко. Всеки от нас изпитва носталгия към този период на илюзия. Сметаната ни напомня за него.

Изидор бърка сладоледа си, докато го превръща в каша от сметана и плодове.

— Финш… Сами често говореше за мотивация — подхвърля той.

— Защо да говорим за мотивация? Да говорим за удоволствие — отвръща Миша. — Спирането на болката е удоволствие. Спирането на страха е удоволствие. Да се храниш, да спиш, да пиеш, да се любиш — всичко това са удоволствия. Сами не беше привърженик на мотивацията, а на удоволствието. Но думата „удоволствие“ днес е толкова подозрителна, че не можеше да рискува да я произнася често. Убеден съм обаче, че точно за нея мислеше, когато след победата си над Дийп Блу IV повтаряше термина „мотивация“. Смъртта му е върховното доказателство. И трябва да ви кажа, че формулата навлезе в нашия жаргон — да се „финшеризираш“ означава да умреш от екстаз, докато се любиш.