Върховната тайна

— Значи мислите, че е умрял от любов? — пита Люкрес и забелязва нов надпис: „По-добре грях отколкото лицемерие“.

— Разбира се. Гигантският оргазъм е унищожил мозъка му!

— Чувам, че се говори за оргазъм. Може ли да се присъединя към разговора?

Към тях се приближава мъж с вид на английски денди. Прошарени коси, заострен мустак, чийто десен край мъжът извива с пръсти. Носи ленен костюм, бяла риза и небрежно завързан около врата копринен шал. Лицето му е прекалено силно загоряло, дори за жител на Лазурния бряг, жестовете му са малко превзети, но елегантни.

— Да ви представя Жером — един от стълбовете на нашия клуб.

— Хей, Миша, не си ми казал, че имаме нова участничка, която е такава „будителка на сетивата“.

Жером целува ръка на Люкрес.

— Жером Бержерак. На вашите услуги — казва той.

И й дава визитната си картичка, на която е написано: „Жером Бержерак, безделен милиардер“. Люкрес намира идеята за забавна.

— Какво значи „безделен милиардер“? — пита тя.

Той застава до тях, отново поставя монокъла на окото си и набръчква бузата си, за да го намести.

— Един ден плавах с двайсет и пет метровата ми яхта заедно с три момичета на повикване — една червенокоса, една блондинка и една брюнетка. Бяха се изпекли като кифлички, най-възрастната беше на двайсет и две години. Бях се любил с всичките една след друга и с трите едновременно, отпивах от шампанското си, гледах в далечината островите с техните палми, тюркоазносиньото море и оранжевия залез и си мислех: „Хубаво, а сега какво да правя?“ И ми стана много тъжно. Осъзнах, че се намирам на върха на това, което може да ми предложи човешкото общество, и че не мога да се изкача по-високо. Като онези ученици, които получават по всичко шестици и вече няма накъде да се развиват. Това осъзнаване ме деморализира. Тогава се запитах дали пък няма нещо, което да стои над върха и открих МАЕС.

Миша изважда бутилка шампанско и вдига тост.

— За МАЕС!

— За Епикур!

— За Сами…

— Добре познавах Сами — казва Жером. — Беше човек с голямо сърце. И имаше късмет — бореше се за благородна кауза: развиването на качествата на човека, който винаги ще е по-добър от машината. Не беше някакъв тъпчо, каквито имаме тук и които смесват епикурейство с егоизъм, ако позволиш, Миша. Сами наистина вярваше, че епикурейството е път към мъдростта, нали?

Жером завърта чашата си.

— Ще си спомним за него на празника в събота — обявява Миша. — Наташа потвърди, че ще дойде.

— Може ли да дойдем и ние? — пита Люкрес.

— Естествено, нали вече сте членове…

Жером Бержерак със съжаление си тръгва, след като праща една въздушна целувка.

41.

Доктор Самюел Финшер беше изумен от това, че никой не се интересуваше от книгата на Жан-Луи Мартен. За да го утеши за неуспеха му в света на издателския бизнес, Финшер доведе програмист, който свърза компютъра с интернет.

Така Жан-Луи Мартен можеше не само да получава информация, но и да предава такава без посредник.

Написа в търсачката „LIS“ и откри файл, посветен на това заболяване. Другото му име беше „синдром на живия зазидан“. Лекарите наистина си ги биваше в образните формули. Странно проклятие — намираше се на същото място, във форта „Света Маргарита“, където някога е бил затворен мъжът с желязната маска.

Откри също, че един американец, наречен Уолъс Кънингам и страдащ от същата болест, бе получил ново лечение.

През 1998 г. неврологът Филип Кенеди11 и програмистката Мелъди Мур от университета „Емори“ имплантирали в мозъчната му кора електроди, които записват електрическите сигнали, идващи от мозъка и ги превръщат в радиовълни. От своя страна радиовълните се „превеждат“ на компютърен език. Така само с мисълта си Уолъс Кънингам успявал да работи с компютър и да общува със света.

Мартен се свърза с него и за своя голяма изненада установи, че благодарение на мозъчните импланти американецът на практика пише не по-бавно, отколкото би говорил.

Френският LIS и американският LIS си пишеха на английски.

Но щом разбра, че събеседникът му страда от същата болест като него, Уолъс Кънингам заяви, че не желае да продължи разговора. Призна, че иска да общува само със здрави хора. Смяташе, че точно в това се състои предимството на интернет — там не съдят за теб по външността ти. А и в никакъв случай не искаше да създава селище на инвалиди. „Впрочем вашият псевдоним Зеленчук е показателен. По него си личи каква представа имате за себе си. Аз съм избрал да се наричам Супермен!“

Жан-Луи Мартен не знаеше какво да отговори. Той внезапно осъзна, че съществуваха не само физически затвори, но и затвори, свързани с предразсъдъците. Кънингам поне му бе помогнал да си даде сметка за това.

Реши да поговори по този въпрос с Финшер. Здравото му око затича по екрана, за да посочи буквите от азбуката, с които щеше да състави думи.

„Имам чувството, че мисълта ни никога не е свободна“ — написа то.

— Какво разбирате под това? — попита невропсихиатърът.