Вроден порок

— Виждам колко заети сте, господа — каза Док, — така че вместо да ви бавя още, мисля просто — тук той премина в имитация на Кейси Кейсъм и съботносутрешния му глас на Шаги83 — да се чупя бързо.

Което и направи, макар и без ясна идея накъде отива. А и как можеха да реагират, да почнат да стрелят ли? Ами, всъщност да…

Най-накрая, останал почти без дъх, той видя две тоалетни с надписи ЖОРЖ и ЖОРЖЕТА и залагайки на табутата за ФБР, се шмугна в дамската, където Ларк си оправяше грима пред едно от огледалата.

— Мамка му! Поредното полово объркано хипи!

— Изчаквам федералните да си намерят друга жертва, скъпа. Чух ти изпълнението, между другото. Доли Партън има сериозни основания за притеснение.

— Ами, миналата седмица тук идваха хора от екипа на Рой Ейкъф и ме чуха, така че стискай палци.

— При нормални обстоятелства бих те поканил на по бира, но…

Федерални крясъци някъде отблизо.

Тя се смръщи.

— Моята хипотеза е трудно детство. Ще ти покажа пътя за навън и най-добре ще е да го хванеш веднага.

Док се втурна през миризми на прясно нарязана дървесина, свежа боя и смес за шпакловка, стигна до пожарна врата и я бутна силно, при което се разнесе максимално усилен записан глас и го посъветва да спре на място и да изчака пристигането на упълномощени и специално обучени да му разкатаят задника професионалисти. Излезе на слабо осветена платформа за товарене, излята от изгризан от времето бетон, долу се виждаха тичащи към него тъмни фигури.

Чу се двигател. Док погледна през рамо: иззад ъгъла, с цената на протекторите на гумите си, излетя лимузината на Тито с отворен люк, от който се подаваше горната половина на Адолфо, въоръжена с някакъв вид шмайзер. Преследвачите на Док се спряха и решиха да обсъдят ситуацията.

Лимузината наби спирачки точно до Док.

— Скачай! — изкрещя Тито.

Адолфо се пъхна вътре и изчака Док да стъпи на покрива и да се шмугне през люка, после зае обратно позицията си, а Тито форсира, мина на първа и остави след себе си ароматни следи от гуми, дълги цяла пресечка, и свистене, което се чуваше почти в Боулдър Дам.

— Накъде, брат? — попита Тито.

— Няма да повярвате кого видях — каза Док.

— Адолфо си мисли, че е видял Дийн Мартин.

Адолфо се свлече на седалката.

— Не точно.

— Е… — каза Тито — сега… Дийн Мартин ли си видял, или не?

— Ами точно там е работата — беше Дийн Мартин, и не беше.

— „И“? Искаш да кажеш „но“, нали?

Док се отнесе нанякъде. Когато го оставиха в мотела, Трилиум пак я нямаше, но нещата й бяха там. Той се огледа за бележка и не намери такава.

Сви си един джойнт, запали го и се настани да гледа „Ол-Найт Фрийки Фийчърс“, където „Островът на Годзилиган“ — телевизионен филм, в който японското чудовище попада на корабокрушенците от ситкома84 — тъкмо започваше. Началните надписи тръгват, а Годзила, отправил се в търсене на релакс и забавления след поредния си градоунищожителен гуляй, се спъва — буквално — в Острова, което веднага вдига нивата на тревожност на оцелелите от историческото плаване на кораба „Миноу“.

— Трябва просто да останем живи — обяснява Мери Ан на Джинджър, — докато Японските сили за самоотбрана се усетят, а това обикновено става по-бързо, отколкото ти можеш да кажеш „камикадзе“.

— Ками… — започва Джинджър, но гласът й е заглушен от цяло небе военни самолети, които започват да изстрелват ракети по Годзила, а той, както обикновено, реагира на това единствено с леко раздразнение.

— Видя ли? — кима Мери Ан, а записаният смях изригва радостно.

Незабелязан в суматохата, Професорът е дошъл при тях с особено на вид антигодзилско оръжие, създадено от него и сподобено с всякакви аналогови контролни панели, параболични антени и гигантски спираловидни стъклени намотки, които пулсират с неземно лилаво сияние, но преди да е успял да демонстрира как работи, Гилиган, сбъркал устройството със Скипър, пада върху него от едно дърво и се разминава на косъм от смъртоносно облъчване и пронизване.

— Тъкмо го бях калибрирал! — крещи Професорът в шок.

— Може би е още в гаранция? — чуди се Гилиган.

Виждаме кадър, заснет с операторски кран, който би трябвало да ни показва гледната точка на Годзила. Той наблюдава хорските дела долу, умилително озадачен, както винаги, и се чеше по главата с маниер, който би трябвало да ни кара да си мислим за Стан Лоръл. Прекъсване за реклами.

По някое време Док явно ще да е изпуснал нишката на филма, защото, като се събуди, беше сутринта и в „Тъдей Шоу“ Хенри Кисинджър казваше:

— Ами, знаци пррросто трррябва да ги бомпардираме, нали?