Вроден порок

— Ела — тя му махна с ръка. — Ако те заведа там като гост, получавам процент.

Зоната за спортни залагания в „Кисмет“ си имаше собствен салон за коктейли, облицован с ламинат в нюансите на лилавото, който тук-таме проблясваше металически, и Док веднага се почувства като у дома си. Намериха свободна маса и си поръчаха студени май тай.

Док познаваше добре ритъма и теситурата на почти всяка тъжна песен в бранша, но все пак му се искаше да хвърли едно око на партитурата. Изглежда, Ларк беше отраснала в Ла Върн, Тенеси, близо до Нашвил. Освен инициалите Ла Върн споделяше с Лас Вегас и една и съща ширина.

— Всъщност на една ширина е с Хендерсън, но аз живея точно там с приятеля си. Той преподава в Невадския университет в Лас Вегас. И казва, че когато американците се местят от едно място на друго, следват линиите на географските ширини. Така че това ми е било съдбата — да тръгна на запад. В мига, в който видях Хувър Дам, за първи път осъзнах, че съм си у дома.

— Някога да си свирила и пяла, Ларк?

— Питаш ме защо не съм се отдала на музиката, при положение че съм живяла толкова близо до Нашвил ли? Що ти не се пробваш, скъпи? Краката ти ще отмалеят, докато чакаш на онази опашка.

Но Док зърна мимолетен блясък в очите й.

Господинът приличаше на банкер от някой стар филм, беше облечен в скъп костюм по поръчка и бе оставил по едно разкопчано копче на всеки от ръкавите, да не би случайно някой да пропусне този факт. Ларк го представи като Фабиан Фацо.

— Дамата тук ми обяснява, че мога да заложа на това, че Мики Улфман е жив или мъртъв.

— Да, а ако интересите ви включват и по-екзотичните случаи — отвърна Фабиан, — бих ви препоръчал и залог тип Ейми Семпъл МакФерсън80, който включва и възможността Мики да е инсценирал отвличането си.

— А това как изобщо може да бъде доказано?

Фабиан сви рамене.

— Няма бележка за откуп и той се появява някъде жив. Твърди, че има амнезия. Шефът на полицията Ед Дейвис не прави пресконференция. Ако Мики се е самоотвлякъл, печелите колкото сте заложили… ако не се е — сто към едно. Печалбата се увеличава в зависимост от броя на нулите в бележката за откуп, ако и когато такава се появи. Можем да запишем всичко черно на бяло, като, ако забравим нещо, то ще се счита за възвръщаемост, получавате си парите, всички са доволни.

Така, каза си Док, така, така. Умните пари — и тук изникна образът на стодоларова банкнота с очила с рогови рамки, която четеше учебник по статистика — по свои си отлични причини, с които на него щеше да му се наложи да се запознае по-добре, очакваха Мики да инсценира завръщане като за първа страница на вестниците от изгнанието, което сам си е организирал. За тези мъдреци това щеше да се случи едва ли не със сигурност. Обаче: да го духат. Док извади черния жетон на Тито от джоба си.

— Заповядайте, господин Фадзо, имам слабост към най-малките вероятности.

Работата бе научила Док да понася презрителните погледи, но този, който му хвърли Фабиан, беше почти болезнен.

— Ще отида да го запиша, след малко се връщам — рече той и излезе, клатейки глава.

— Това не беше много умно.

Ларк си играеше с чадърчето в питието си.

— О, аз съм просто един от ония, наивните хипари, Ларк, не мога да гледам цинично на нищо, дори на мотивите на строителен предприемач от Ел Ей…

Фабиан се върна бързо и с променено отношение.

— Имате ли нещо против да дойдете в офиса ми горе за малко? Да обсъдим една-две дреболии.

Док дискретно тръсна крака си. Да, малкият „Смит“ си беше на място в кобура на глезена му.

— До после, Ларк.

— Пази се, скъпи.

Офисът на Фабиан Фадзо се оказа толкова весело място, колкото Док бе очаквал да е зловещо. Картинки като от детската градина висяха в рамки на стените, авокадово дръвче, което Фабиан бе посадил като семка в една консерва от лимски фасул с институционални размери през 1959-а и за което не спираше да се грижи оттогава, както и фототапет с Фабиан, заобиколен от всички членове на Рат пак81, плюс още няколко други лица, които Док почти си спомняше от филмите от нощната програма на телевизията. Франк Синатра правеше игриви опити да навре една кубинска „Корона“ в не съвсем отворената с готовност уста на Фабиан. Сами Дейвис Мл. се майтапеше с видим кеф с някой извън кадъра. От долната устна на Дийн Мартин, който размахваше и бутилка „Дом Периньон“, висеше и пламтеше — Док можеше да се закълне в това — набързо свит джойнт.

Фабиан постави стодоларовия жетон на Док на бюрото.

— Не се засягай, ама ми мязаш на частен детектив, макар и от хипарски тип. От професионално възпитание ти давам възможност да преосмислиш залога си за Мики Улфман, а и си мислех, че тук ще можем да разчитаме на някакво уединение, но ето че се оказва, че в момента в сградата има хора от ФБР.

— И каква връзка има това с мен? Аз съм в града във връзка с бърз брачен случай, не ме вълнуват нередности в лицензи за хазартна дейност, въпросителни около собствеността на казина, въобще нищо от това, което Марти Робинс би определил като гадни, зли дела.

Фабиан сви рамене драматично.