Вроден порок

Докато караха нагоре към северната част на „Лас Вегас“, далече от непрестанната буря от светлини, най-накрая започнаха да се появяват епизоди на мрак: бяха като лек повей нощ, идващ от пустинята. Паркирани каравани, малки складове за дървесина, магазини за климатици прелитаха покрай тях. Сиянието в небето над Лас Вегас се оттегли, остана сякаш на друга „страница от историята“, както сигурно щяха да се изразят семейство Флинтстоун. Миг по-късно пред очите им се разкри крайпътна структура от светлини, много по-слаби от всички на юг.

— Това място е дупка, пич.

Тито вкара колата през портата и спря под занемарения навес на входа. В нищожната светлина никой не ги посрещна, никой дори не забеляза, че идват. Някога тук навярно е имало хиляди светлинки — обикновени, неонови, флуоресцентни — из цялата сграда, но сега само няколко от тях бяха запалени, защото настоящите собственици вече не можеха да си позволят сметките за ток, а и за съжаление, няколко осветители аматьори си бяха отишли в ослепителен блясък, докато се опитваха да откраднат малко ток от общинската мрежа.

— Ще се върнем след два часа — каза Тито. — Гледай да не ти прострелят задника твърде сериозно, става ли? Имаш ли достатъчно за игра? Ей, Адолфо, дай му един черен.

— Ама това са сто долара, не мога…

— Моля тя — прекъсна го Тито. — Поне кеф втора ръка да изпитам.

Адолфо му подаде жетона.

— Тук ги използват за бакшиш — сви рамене той. — Нямаме идея колко такива сме събрали вече. Луда работа.

Док слезе от колата и закрачи под византийски свод, който водеше към западналата безкрайност на основната игрална зала, където господстваше потрошен полилей, увиснал над масите, клетките и рулетките, разпаднал се, призрачен, огромен и — ако имаше чувства — най-вероятно огорчен: крушките му отдавна бяха изгорели, но никой не ги беше подменил, кристалните му висулки падаха без предупреждение върху перифериите на каубойски шапки, в питиетата на хората, във въртящите се колела на рулетките, където започваха да подскачат с остро дрънчене из собствените си драми на късмет и загуба. Всичко в залата беше изкривено по един или друг начин. Древните лагери на колелата на рулетките ги караха да се въртят ту по-бързо, ту по-бавно. Класическите ротативки с три барабана, настроени в отдавнашни времена да изплащат проценти, непознати на юг от Бонанза Роуд, а може би и на целия свят, сега бяха поели по свои си пътища, все едно са бизнесмени от малкия град, и или раздаваха пари с широки пръсти, или се стискаха и за най-дребните суми. Мокетите, в тъмно кралсколилаво, с годините бяха променили текстурата си с помощта на милиони изгаряния от цигари, всяка една от които бе споила синтетичния мъх в дребни петънца пластмаса. Цялостният ефект беше като от вятър по повърхността на езеро. Нивото на основната зала беше три метра под това на пустинята отвън, което осигуряваше естествена изолация и хладината в това необятно и неопределимо пространство изобщо не идваше от климатиците — до един настроени на най-ниска степен с цел пестене на енергия.

Готвачи на скара, продавачи на гуми, строители на къщи, очни лекари, крупиета от масите за игра на зарове, момичета от касите за жетони и други униформени, приключили смените си в по-шикозни зали, където им е било забранено да играят, стари ездачи, доживели по-динамични и многолюдни времена, чиито попечителски чувства сега бяха насочени към фордове ф-100 и шевролети апачи, се бяха наредили нарядко в меко осенчената светлина и се поклащаха на място, сякаш за да не заспят. Питиетата тук не бяха безплатни, но от добросъседски чувства към реалния свят отвън бяха достатъчно евтини.

Док си поръча грейпфрутова маргарита, настрои ума си на режим кръстосване и започна да се мотае из необятното казино в търсене на Пък и Ейнар. По едно време привлекателна млада дама в минирокля от киана78 с десен пейсли и бели ботуши от пластмаса дойде при него и се представи като Ларк79.

— Не искам да ти се меся, ама забелязвам, че не играеш, само се шляеш наоколо, което значи, че или си някакъв дълбок пич, мистериозен майстор на интригите, или си някой пренаситен мошеник, който се оглежда къде може да намаже нещо.

— Ей, а може и да съм от мафията.

— Не си с правилните обувки. Не съм толкова тъпа, моля ти се. Според мен си от Ел Ей и като всички останали друсалки от Ел Ей си мислиш, че всичко, което искаш, е да заложиш в книгата на Мики.

— Книгата на…?

Ларк му обясни, че „Кисмет“ предлага нещо като спортна книга, където човек може да залага на новините от деня, като например скорошното необяснимо изчезване на строителния предприемач Мики Улфман.

— Мики се радва на известна разпознаваемост в града и затова за ограничен период от време предлагаме колкото заложиш, толкова печелиш на „Жив или Мъртъв“, или както ние му викаме „Минава или Не минава“.

Док сви рамене.

— Четеш ме все едно съм „Хералд Екзаминър“, Ларк. Но понякога идва момент, когато на истински отдадения играч Националната колежанска спортна асоциация вече не му е достатъчна.