Вроден порок

ПРОСТО ЛАЗАНЯТА (полубоса нова)
Дали е ЕН, ЕЛ О?
(Но, но-но!)
Може и да е… момент, не, това е
просто лаза-ня-та [включване на ритъм-китарата]
просто ла-за-ня-ня-та…
(просто-ла-за-ня-ня-та)
Изневиделица дойде,
(виделица дойде)
Никой не знаеше името му, само
„Лазанята“…
Само — „Лаза-нята“,
(Само Лаза…)
О, леле, лозоня!
Кой ще ти настигне коня,
А ти само викаш
„Я, я!“
Ууу! Лазаньо, как
не те е срам, йо! Лъж-
киньо!
И защо ме питаш,
(мен питаш)
— Ей,
Няма загадка, това е
просто Лазанята…
Поне така казват… (о,
уу уу-оо уу)
Ти плени ме, Л-А-З-А, Н-Я!

Док прекара известно време в разговори с момичетата от персонала, с бармани, крупиета и казино мениджъри, дами на нощта и дами на по-късните смени, сред които и млада жена в минирокля от кадифе с винен цвят, която най-накрая му разкри:

— Всеки знае, че Пък работеше за Мики преди. Никой тук няма да го издаде, особено на непознат, нищо лично.

Някакъв комик, нает да забавлява клиентите, дойде при тях, очите му горяха от злоба.

— Добър вечер, Циркония, виждам, че пак си се спасила, кой е това? Добре ли си прекарвате, господине? А той ми вика: „Коя е тази планета? Къде ми е НЛО-то?“. Сега сериозно, пич, готин си, косата ти… умирам за нея, зашеметяваща е. Ще те чакам в гаража после, за да ми излъскаш колата…

Шегаджията и Циркония си тръгнаха, като по пътя почти се сблъскаха с Тито, който пристигна, обхванат от някаква превъзбуда.

— Док! Док! Трябва да видиш как действа един пич, истински гений е. Ела, ела да видиш.

Той поведе Док по криволичещ път към вътрешните региони на казиното, които играчите на ротативки избягваха, водени от вярата, че по-близо разположените до улицата машини плащат повече, после свиха зад един ъгъл, тръгнаха по отдалечен коридор от ротативки и Тито каза:

— Там.

Изхождайки от умственото състояние на Тито, Док очакваше някоя ротативка, лумнала почти като в ЛСД трип, но всичко, което видя, беше просто още една стара машина с избеляла и надраскана петдесетарска картинка на привлекателна според стандартите на онези времена каубойка — свръхголеми цици, къса накъдрена коса и ярко червило. Дълга редица от половин долари се изпари в една тръба от пожълтяваща пластмаса, обрезът на монетите ги превръщаше в нещо като зъбчати колела и всяка от блестящите глави на Джон Ф. Кенеди се завърташе бавно по лекия наклон надолу и изчезваше в безразличната паст на Лас Вегас. Играчът на машината беше обърнал лице и в началото Док забеляза само концентрираното и премерено внимание към това как дърпа лоста — поредният клиент, дошъл тук не толкова заради Кефа, колкото за да си плати сметката в някоя бакалия в квартала, — обаче след бърз оглед на другите ротативки наблизо Док разпозна украсената със свастика глава на Пък Бийвъртън, който усилено се преструваше, че играе на една от по-старите машини. Което значеше, че „геният“ на съседната е колегата на Пък Ейнар.

Не отлагай нищо за утре. Док превключи на режим „пич, може ли да обменим една-две приказки“ и тъкмо се канеше да направи крачка напред, когато наоколо им се разтвориха няколко разновидности на ада. Под съпровода на военни фанфари и сузафони, плюс свирки на локомотив, пожарни сирени, записани звуци от ликуване на стадион, известно количество половин долари с Джей Еф Кей бяха повърнати от машината в огромен параболичен поток и започнаха да се трупат на мокета в нарастваща купчина. Ейнар кимна и отстъпи, и — да не би Док да бе мигнал? — изчезна просто ей така. Пък дръпна за последно ръчката на своята машина, стана и тръгна да прибира джакпота, когато изведнъж законите на шанса, спрели се на класическото „майната ти“, дадоха инструкции на ротативката му също да удари джакпота, и то още по-шумно от първата, което направо вкамени Пък между двете печеливши машини и докара цяла делегация задъхан персонал на казиното, за да потвърди и сертифицира двамата щастливи късметлии, единият от които вече липсваше. В този момент Пък, сякаш алергичен към дилеми, се втурна към най-близкия изход с крясъци.

Тъй като наоколо вече не се виждаха по-убедителни претенденти от Док и Тито, на двамата им отне само една десета от секундата, за да се разберат, че Тито взема джакпота от половиндоларовата машина, а Док, без да проявява грам алчност, получава няколкото кубични метра петачета.

Адолфо прибра Титовата, или по-скоро Ейнаровата печалба и потеглиха обратно към „Гоустфлалуър Корт“, където Док завари Трилиум заспала на едно от водните легла. Той се отправи към другото и по всичко личи, че е успял да стигне до него.