Вроден порок

Когато се събуди, май беше ранен следобед, а Трилиум я нямаше. Погледна през прозореца и видя, че и камарото липсва. Понесе се през пустинния бриз към едно магазинче надолу по магистралата и си купи цигари, няколко чаши кафе и кексчета „Динг Донг“ за закуска. Когато се върна, включи телевизора и гледа повторения на „Мънкис“, докато не почнаха местните новини. Гост днес беше марксистки икономист от някоя от държавите от Варшавския договор, който, изглежда, беше в разгара на нервен срив. „Лас Вегас — опита се да обясни той — си седи насред пустинята, не произвежда никакви материални блага, в него се вливат пари, от него се изливат пари, няма производство. Това място на теория не би трябвало дори да съществува, да не говорим и да просперира. Имам чувството, че съм градил целия си живот на илюзорни основания. Изгубих връзка с реалността. Бихте ли ми казали къде мога да я намеря?“ Интервюиращият се смути и опита да смени темата, преминавайки към Елвис Пресли.

Когато навън се смрачи, Трилиум най-накрая се прибра.

— Моля те, не ми се сърди.

— Не съм се сърдил на никого, откакто как-му-беше-името изпусна онзи наказателен удар. — Той започна да се рови в паметта си. — Името нещо ми бяга, стреля с лявата ръка… Както и да е. Ти къде се изгуби?

От изражението на лицето й и начина, по който влезе — с притеснената походка на нищожество, което излиза в двора за тренировки на затвора, — можеше да си представи къде.

— Знам, че трябваше да ти кажа, но исках първо да го видя. През цялото време имах един телефонен номер, съжалявам, и непрекъснато му звънях, докато накрая не вдигна.

Отишла на адреса, който Пък й бил дал, малко преди да се зазори — апартаментът се намирал над гараж в Северен Лас Вегас, до него имало незастроено пространство, обрасло с енцелия. Момчетата пиели бира и както винаги обсъждали кой коя позиция заема в класацията за мачовци, както и кой да пее мелодията и кой — хармонията в Wunderbar от „Целуни ме, Кейт“.

Детайлите в разказа на Трилиум леко се губеха или тя просто не си падаше много по разходките из спомените, но Док все пак разбра, че срещата е продължила доста дълго, като в един момент Ейнар съобразително е отскочил до булеварда да купи бира.

— А случайно спомена ли на Пък, че искам да обменим по дума-две?

— Всъщност трябваше да положа сериозни усилия да го убедя, че не си наемен убиец.

— Можем да се срещнем, където се чувства в безопасност.

— Той предложи казино в Северен Лас Вегас на име „Кисмет“. Двамата с Ейнар гледат да не ходят там преди полунощ.

— А ти ще бъдеш ли там, или…

— По-лесно ще ми е да взема колата, да ти кажа. Че имам да свърша малко работа.

Док намери един джойнт, запали го и звънна на Тито, който точно отиваше на работа.

— Имаш ли време да ме метнеш до Северен Вегас тази вечер?

— Но проблимо, както казваме в бранша… а и Инес обича да седи до последното шоу. Не може да се насити на този Джонатан Фрид.

— Моля? — замига Док. — Барнабас? Вампирът от „Тъмни сенки“?

— Има представление в един от хотелите на „Стрип“, Док. Всички в шоубизнеса са луди по него — Франк, Дийн, Сами. Всяка вечер поне един от тях е в публиката.

— И не е само Инес — включи се Адолфо от другия телефон. — Кутиите за храна на децата ти също са с неговата физиономия.

— Леле, и какво пее тоя тип? — зачуди се Док.

— Май е фен на Дийц & Шварц — каза Тито. — Винаги закрива с изпълнение на Haunted Heart.

— Пее и неща на Елвис — добави Адолфо, — например Viva Las Vegas.

— Возил съм го няколко пъти, добри бакшиши дава.

Трилиум го заведе на вечеря в бюфета на едно от казината на „Стрип“ — нейната идея за дипломация, макар че изобщо не беше в настроение да обсъжда каквото и да било с Док, най-вече Пък.

— Изглеждаш тотално изтрещяла — каза й той въпреки всичко. Тя се усмихна леко и в продължение на минута и половина размахва безмълвно огромна скарида, все едно дирижираше камерен оркестър. Док сви длан около ухото си. — Това, което чувам… сватбени звънчета ли са?

— Ей сега се връщам.

Тя се измъкна от сепарето и се насочи към дамската тоалетна, където, спомни си Док, имаше точно толкова телефони, колкото и кабинки. Върна се в рамките на следващия час. Време, което Док прекара основно в ядене.

— Правило ли ти е впечатление — заговори тя на никого конкретно, — че в уличните телефони има нещо еротично?

— Защо не ме оставиш в мотела, може по-късно да се видим в Северен Вегас.

А може и да не се.

Четиринайсет

По думите на Тито „Кисмет“, построено точно след края на Втората световна, било символа на един вид облог, че Северен Лас Вегас ще е не друго, а вълната на бъдещето. Вместо това обаче всичко се изнесло на юг и южната отсечка на булевард „Лас Вегас“ влязла в историята като „Лас Вегас Стрип“, а местата като „Кисмет“ западнали.