Вроден порок

— Наричай го както щеш, Бигфут, но това си е нормална реакция, нали? Как бих могъл да знам какво се случва при вас, стоите си скрити зад стената от синя стомана и си играете някакви извратени властови игри.

Бигфут не отговори, но понякога Док можеше да чуе мълчанията му и това сега казваше: „Прекалено много са работите, за които не трябва да разбираш, така че: майната ти“.

Не че това го отказа.

— Като например това, че може би Управлението е включило и двама ви в черния си списък и понеже нали си му партньор, може да си си помислил, че ако го предадеш, ще ти зачеркнат името оттам, кой знае.

— Изобщо не знаеш какви ги дрънкаш. Оценявам загрижеността ти, но вече няма проблем. Аз съм ренесансово ченге, не забравяй, мога да съм всичко за всяка страна.

— Не, Бигфут… не, знаеш ли какво мисля, че си в действителност? Ти си личният Чарли Менсън на ПУЛА. Ти си крещящият зъл побърканяк в самото сърце на това малко, сладко ченгесарско царство, когото никой и нищо не могат да пипнат, и Бог да им е на помощ, ако една сутрин се събудиш в настроение да сринеш всичко със земята, щото тогава положението ще е „бягай, чичко полицай, бягай“ и когато се разсее пушилката, пойни птички ще свият гнездо във всеки свободен ъгъл на „Глас хаус“. Ще има и доста потрошени прозорци, разбира се.

Видимо доволен от актуализирания си психопрофил, Бигфут увеличи на осемдесет и пет или деветдесет мили в час и с известна радост, човек би казал самоубийствена, започна да кара зигзагообразно из трафика в традиционния за магистралното шофиране стил. По станцията на Частити Бьорнсен тръгнаха провлачените и непочтителни духови звуци и смотаната синкопация на аранжимент на Хърб Алпърт, който, осъзна Док с нарастващо чувство на ужас, беше кавър на песента на „Охайо Експрес“ Yummy Yummy Yummy. Посегна към копчето за звука, но Бигфут го изпревари.

— Ако това те интересува — каза Док, — Пък ми каза, че той е стрелял. На Ейдриън му е било платено да го извърши, както и да бъде обвинен и после да го пуснат. Както винаги. Но може би това вече го знаеш. Може би знаеш и кой от ПУЛА е платил на Ейдриън да го извърши.

Бигфут погледна към Док, после върна очи на магистралата.

— Или знам, което значи, че няма да ти кажа, или не знам, което значи, че ти никога няма да разбереш отговора сам.

— Вярно, забравих. Аз съм просто един тъп цивилен, който понякога става мишена на неприятелски огън.

— Предложението за работа, което ти направих, си стои. Присъедини се и може да научиш едно-две неща. Може да се окаже, че ставаш и за Академията.

Приближаваха изхода за Канога Парк и Бигфут даде мигач.

— Нека позная — каза Док.

— Да, наложи се отново да вдигнем таратайката ти, тъй като бе паркирана незаконно в квартала на Ейдриън.

— Момент. И после ме пускаш да си ходя, без да ме задържаш или глобяваш, просто ей така? А как ще оправим цялата работа?

— Коя работа?

— Ами… нали знаеш — той наклони глава назад в посока на Гъмо Маркс Уей и направи няколко не особено ясни жеста с палеца и показалеца като при стрелба.

— Нямам идея за какво говориш, Спортело, сто процента пак си халюцинирал.

— Не разбирам. Ейдриън със сигурност е бил един от най-ценните инструменти на Управлението. Как ще извъртят историята с ликвидирането му?

— Това мога да ти кажа без последствия: Ейдриън почна да си вярва много. Прекалено много, но не искай от мен подробности, просто ми се довери, че момчетата са щастливи, че вече го няма. Както и Пък, защото сега най-накрая могат да кажат, че убиецът на Вини вече е ясен, отишъл си е по насилствен начин, но си е получил заслуженото, броят на разрешените случаи скача, ние прибираме още Х милиона от федералните. Всички в центъра са, както би се изразил ти самият, на кеф.

— Може би аз трябва да получа малка комисиона.

— Но така ще трябва да те вкараме в платежната ведомост, не мислиш ли?

— Вярно… дали тогава не може да ми помогнеш с малко информация? Става дума за едни случаи, по които работя. Пък бе така мил да спомене, че голямата суматоха в студиото за масажи „Планетата на мацките“ от оня ден е била с цел прикриване на убийството на Глен Чарлок. Каза, че изобщо нямало връзка с Мики. Ти знаеше ли го това? Естествено, че си знаел. Защо не ми каза?

Бигфут се усмихна.

— Пропуснал ли съм го това? Майчице, станал съм по-зле и от тревоман. Ами, да, Мики точно се бе натъкнал на нещо, което не е за неговите очи, и момчетата в джонуейнските костюми се панираха и го прибраха за известно време. После федералните разбраха какво е станало — че някакъв милиардер, фен на елесдито, се готви да раздаде всичките си пари — и се сетиха, че имат идеи как да ги похарчат. И бидейки гъсти с този твой Златен зъб по херингова линия в Далечния изток, го включиха в програмата в Охай, за да поработят онези там върху мозъка му.