Вроден порок

— Като го спомена това, и се сетих… — Ейдриън му разказал за работата си като наемник, за картата за излизане от затвора. — И това, което не ми достига в този случай, е истинското желание. В смисъл този Инделикато, той ми е клиент, пълно лайно е, обаче не значи нищо за мен. Мога да го очистя, и какво от това? Няма я страстта, разбираш ли? Докато някой, който наистина го ненавижда…

— Искате да кажете… че мога аз да го извърша…

— Но да арестуват мен. И ако наистина отидеш на топло по онова нищожно обвинение, пускам слух там, че всъщност ти си убиецът на ченгето, което те е вкарало зад решетките, и така затворническата ти репутация скача като след сериозна доза амфетамини.

Така и станало — Ейдриън поръчал делото, Пък го извършил и в рамките на една идеална правосъдна система и двамата биха били осъдени за убийство първа степен, но човек никога не трябва да подценява готовността на страдаща от дълбока несигурност в себе си сила, каквато е ПУЛА, да ги спаси от това.

— И на всичко отгоре — свърши разказа си Пък, — въпросът с шибаното семе се реши преди още да е стигнал до дело, така че изобщо не се наложи да влизам на топло. Яко, а?

— Един въпрос обаче остава без отговор — каза Док. — Понеже нали просто си приказваме тука. Кой точно е наел Ейдриън?

— На кого му пука? Толкова много ченгета, загуба на време е да питаш.

— Не, не, историята е пленителна, както би се изразил господин Спок, разкажи ми повече.

Но вече и двамата бяха чули паркиращата в гаража кола, звука от затварящи се врати. Не след дълго гласът на Ейдриън, приглушен, но разпознаваем, достигна до тях.

— Пъки… прибрах се…

Пък скочи на крака и Док прочете — твърде късно, както винаги — в изражението на лицето му колко абсолютно опасно побъркано е това Слънчево момче и как винаги е било такова.

— Специално за теб, Док, днес получихме доставка от чист номер четири, недокоснат от пръста на бял човек от момента, в който е потеглил от Златния триъгълник, до момента, в който ще се влее в пулсиращата ти вена, да знаеш, че има и много по-лоши начини да престанеш да фигурираш в списъка на сериозните тръни в очите. Сега отивам да ти донеса една дозичка.

Той забеляза, че Док сведе очи към глезена си и празния кобур там и се усмихна, и на Док му се стори, че и свастиката на главата му премигна.

— Да, ей тука е — той потупа вътрешния джоб на якето си. — Скоро ще ти го върна, не знам обаче дали ще си в състояние да боравиш с него. Стой тука сега.

Вратата се затвори след него, резето щракна.

Има един сравнително прост начин да се освободиш от белезниците, който Док бе усвоил още от най-ранните си редовни срещи с ПУЛА. Отчупена от химикалка метална дръжка щеше да свърши работа, но те му бяха взели химикалката заедно с пистолета. Док обаче гледаше винаги да носи разхвърляни из джобовете на панталоните си и както се надяваше, не биещи на очи, по няколко пластмасови парченца, които бе изрязал от една отдавна изтекла клиентска карта от „Бълок“ на Шаста. Идеята беше да плъзне пластмасовата лентичка в единия белезник, да отключи езичето, но и да покрие зъбците на пластинката, за да не се върне езичето обратно.

Струваше му немалко гърчене, напрягане на мускулите и получелни стойки само за да направи така, че поне едно от парченцата да изпадне от джобовете му, но в края на краищата успя да се освободи от белезниците, стана от скърцащото легло и се огледа. Нямаше кой знае какво за гледане. Вратата беше проектирана така, че да не се отваря отвътре, и не се виждаше нищо, с което да бъде разбита. Издърпа сгъваемия стол под лампата, качи се на него и отвинти крушката. Стаята потъна в мрак. Щом слезе обратно на земята от стола, попадна в плен на някакъв спомен, вероятно останал от слонската дрога, която му бяха дали. Видя познати образи, бяха като духове водачи, дошли да му помогнат, Дагууд и господин Дитърс, Бъгс и Йосемити Сам, Попай и Блуто, всички те се въртяха шеметно в прашни облаци, оцветени в наситенозелено и лилаво, и за секунда и половина той разбра, че принадлежи към единствена по рода си бойна традиция, според която това да се опълчиш на властта, да победиш наемен убиец и да защитиш честта на бившето си гадже е едно и също нещо.

Дочу движение от другата страна на вратата, но не и разговор. Пък можеше да е сам там, а можеше и да не е. Док стисна единия белезник и остави другия да виси, и зачака. Щом Пък отвори достатъчно широко вратата, че да забележи тъмнината вътре, и преди да успее да реагира, Док се нахвърли върху него, започна да го удря по главата със свободния белезник, ритна здраво едното му коляно, за да го свлече на земята, след което скочи върху му, отдаде се на яростта, която, мислеше си, щеше да му осигури баланса, нужен му да се справи със ситуацията, сграбчи главата на Пък и я заудря в мраморния праг, докато кръвта не направи целия под хлъзгав.

Пък бе изпуснал поднос с лъжица, спринцовка и игла, но нищо не се бе счупило.

— Чудесно. Сега ще те почерпя.