Вроден порок

Пък донесе сгъваем стол и го възседна на обратно.

— Нека ти обясня нещо за Ейдриън. Обвиняван е в убийство първа степен безброй пъти и няма нито една присъда. Лихварството му е всъщност дневната работа. Щом затвори, щом получи отчетите, щом черноработниците му се разотидат, откъдето са дошли, и улицата е пуста и тиха отново… тогава Ейдриън започва наистина да работи.

— Той е наемен убиец.

— Винаги е бил. Просто едва преди няколко години го осъзна.

Ейдриън от самото начало разбрал, обясни Пък, че това, което си купуват хората, когато изплащат лихвата, е време. Така че, ако някой не успее да събере пари за нея, единствената справедлива реакция е отново да му вземеш от личното време, една много по-ценна валута, и взетото количество да включва и оставащото му на този свят време. Тежките наранявания не са просто болка, те са отнемане на време. Време, което човек си мисли, че е лично негово, но което прекарва из болници, посещения при лекари, физиотерапия, във вършенето на дейности, които вече гълтат много повече минути, защото движението е по-трудно. Така че не можело да се каже, че Ейдриън не си е преследвал кариерата на убиец още от началото на тази като лихвар.

Един ден, докато обикалял, Ейдриън се отбил при един клиент от отдела за борба с порока на ПУЛА и онзи, докато се опитвал да го баламоса нещо, споменал някакъв порнограф и сводник, обитаващ покрайнините на филмовия бизнес, с интереси в областта на голите барове, агенциите за модели и „специализираните списания“, когото Управлението изгаряло от нетърпение да елиминира. Както се оказало, той също така пазел обемни и подробни папки с информация за секс-кръг някъде в Сакраменто и заплашвал да издаде замесените, ако не му бъде изплатена сума, за която на човек не му трябвало много време, за да разбере, че е немислима, нищо че дори малките обвинения в тази история — независимо дали били подплатени с истина, или не — щели да бъдат достатъчни за рухването на цялата администрация на губернатора Рейгън.

— Губернаторът е набрал скорост сега, бъдещето на Америка му принадлежи, това дело може да се окаже от голяма полза за Американската история, Ейдриън.

Въпреки че Ейдриън вече бил погубил известен брой души, много от които с помощта на „Луисвил Слъгър“92, нещо в него се спряло и обмислило тихо — и съдбоносно — ситуацията. Вероятно това, че винаги гласувал за републиканците, също е помогнало.

— Ами, само защото съм съвестен американец — казал Ейдриън, — бих искал да предложа услугите си без заплащане и при едно условие: да не стигам никога до затвора.

— Става ли да те обвиняват, но после да те пускат след споразумение още преди делото?

— Идеално, обаче защо ще ме намесвате изобщо, защо просто не спрете на „неизвестен извършител“ и толкова?

— Федерални пари. Сумата, която получаваме, зависи от броя на разрешените за година дела. Има си и формула. Колкото повече извършители разкрием, толкова повече ни дават. — Ейдриън явно добил леко притеснен вид, защото ченгето добавило: — Гарантираме ти — нула последствия за теб по законния или който и да било друг ред.

Макар и по принцип да не му пукало много за ареста и обвиненията, още по-малко пък за адвокатските такси, Ейдриън си казал, че това е цената, която трябвало да плати за онази незаменима, върховна тръпка, която го обземала мигове преди да настъпи моментът на убийството. Цялото нещо било някак секси. Било като при съблазняването.

Уредил отвличането на нарочения човек, закарал го в един празен склад в Комърс и наел двойка професионалисти, чиято специалност били гей садо-мазо практиките.

— Нищо прекалено крайно — казал им Ейдриън, — само му вдигнете настроението и после може да си ходите.

Те изгледали Ейдриън, после огледали клиента, след това се спогледали, свили рамене и следвайки принципа „Всякакви ги има“, се захванали за работа. Когато Ейдриън се разплатил с тях и ги изпратил, дошъл неговият ред.

— Покваряваш невинните — обърнал се той към жертвата, която, покрита със синини и следи от удари с камшик, вече била неутолимо възбудена, — и освен това държиш милиони изроди и нещастници пристрастени към тъпоумния си глад за изрусени путки и гигантски курове, съсипваш семействата им, караш ги да пръскат толкова много пари, че накрая завършват пред моята врата — моята, мамка му, — за да им остане нещо, та да си платят наема. И на фона на всичко това имаш наглостта да тормозиш човек като Роналд Рейгън? Да си мислиш, че си на неговото ниво? Голяма грешка, приятел. Да ти кажа, не ти остава кой знае колко живот, че да направиш по-голяма. Така че, почвай с молитвите, задник нещастен, защото истината ти казвам, дойде времето ти.

Ейдриън бил прекарал уикенда преди това в обикаляне на различни търговски центрове от предградията, където прегледал магазините за материали за ремонт и събрал всички артикули, които сега вкарал в употреба. Не е нужно да казваме, че пенисът на жертвата получил допълнително внимание.