Вроден порок

След като приключил, Ейдриън взел обезобразения труп и го закарал до някаква далечна и още незавършена магистрала, там го хвърлил в кофража за бетонна подпорна колона, която още не била излята. После един щедро компенсиран оператор на бетонобъркачка, приятел на приятели на Ейдриън, помогнал да запечатат останките в това, което щяло да се превърне във вертикална гробница, в невидимата статуя на някого, когото властите са пожелали не да почетат, ами да изличат от лицето на Земята. И до ден-днешен за Ейдриън било невъзможно да кара по магистралата, без да се чуди колко от колоните й крият мъртъвци.

— Това придава нов смисъл — отбелязал той весело — на израза „стълб на обществото“.

Освен че направил така, че по-рано същата вечер хората да го видят с жертвата в бар в Западен Холивуд, Ейдриън си осигурил и един тон косвени доказателства. Двамата му асистенти от склада били окуражени да свидетелстват срещу него, а той оставил кръв и отпечатъци навсякъде из мястото, за да могат ченгетата да ги намерят и верни на себе си, да замърсят възможно най-много от намерените реални улики. Въпреки че човекът с бетонобъркачката се бил изпарил незнайно къде, редица продавачи в железарски магазини разпознали Ейдриън като техен клиент, закупил инструменти, които след това били открити в склада, и то изцапани с кръв — вероятно тази на жертвата. Да, обаче няма ли тяло, няма случай. Ейдриън подписал показание, приемливо за федералните досадници, и си тръгнал.

Просто ей така. Чувствал се все едно животът му е направил завой и е тръгнал по нов път. Както щял да открие съвсем скоро, списъкът с пакостници, от които Управлението с радост би се отървало, нямал край, а тайните му ролодекси се напълнили с имената на частни охранители, жадни да влязат в бранша, за които цената, особено на фона на федералните политики на щедро подпомагане на местното правоприлагане, била в повечето случаи съвсем добра.

В следващите месеци, а после и години, Ейдриън работел основно по политически случаи — черни и чикано активисти, антивоенни демонстранти, кампусни бомбаджии и всякакви други жалки левичари, с времето всички станали еднакви в очите му. Предпочитаното оръжие обикновено било от колекцията му бейзболни бухалки, макар че от време на време се навивал да ползва огнестрелно, мистериозно изпарило се от някое друго далечно както във времето, така и в пространството местопрестъпление. Станал редовен посетител на Паркър Сентър, където невинаги знаели името му, но никога не поставяли под въпрос присъствието му. Било като да станеш част от армията. След години, прекарани из затънтени улички и пълни с фалшиви начала на нов живот, Ейдриън най-накрая открил призванието си и разбрал кой е.

Представете си колко бил изненадан, когато един ден мълчаливите му благодетели, момчетата от Полицейското управление на Лос Анджелис, дошли при него с молба да очисти един от тях. Какви били тези работи? Та те много добре знаели, че той е по политическите въпроси.

— Убийство на ченге, не знам, да ви кажа. Няма я, ако мога така да се изразя, магията. Освен ако не пропускам нещо…

— Тази работа — обяснил му контактът — си има кодекс. Трябва да има доверие. Всичко зависи от него, то не подлежи на договаряне.

— А този детектив…

— Да кажем, че е в нарушение.

— Федерален доносник, нещо такова ли?

— Най-добре да не навлизаме в детайли.

В интерес на истината, Ейдриън знаел името на детектива, Винсент Инделикато, понеже същият бил вземал заеми от Ей Пи Еф няколо пъти — не бил проблемен клиент, винаги си плащал вноските и лихвата навреме. Ейдриън знаел и че Пък Бийвъртън отдавна мрази Инделикато и даже е на свобода под гаранция в очакване на присъдата си за някакво дребно прегрешение, в което Инделикато го бил хванал. Нещо, свързано със семенце трева.

Ейдриън се опитал да се настрои на вълните на същото смъртоносно възмущение, което изпитвал към левичарите и порнографите, но така и не успял да усети случая със сърцето си. Затова накрая извикал Пък.

— Виж, опитвам се да те изчистя от тоя безумен арест, Пък, но пичовете не поддават.

— Не се притеснявайте, господин П. — отвърнал Пък. — Просто поредния случай на неподходящото ченге в неподходящия момент. Винсент Инделикато е единственият член на Управлението, когото наистина мразя, и чувствата ни са взаимни, така че не си представям да поддаде.

— Това има ли нещо общо с Ейнар?

— Шибаното ченге не пропуска възможност… спира го, задържа го за нищо… От чиста омраза към хомотата. А Ейнър е толкова невинен, човече, като малко дете е, не вижда как действа това зло, колко систематично е. Копелето Инделикато трябва просто да бъде изправен до стената и застрелян. Жалко, че не можаха да ме задържат за… де да знам, за нещо реално. Може би така щях да си осигуря някакво уважение вътре.