Вроден порок

Според контактите на Санчо в разузнаването ЦРУ отдавна имало практика да слага лицето на Никсън на фалшиви северновиетнамски банкноти като част от схема за дестабилизиране на вражеската валута, която се състояла в изсипването на милиони такива ментета по време на рутинните бомбардировки на Севера. Но за никсънизирането на американската валута по този начин нямаше лесно за разбиране, камо ли приемане, обяснение.

— Какво е това? ЦРУ пак се е проявило, а тези пари не струват нищо.

— Не ги ли искаш? Тогава ги вземам аз.

— И какво ще правиш с тях?

— Ще похарча една пачка, преди хората да се усетят.

Според някои това било план за гавра с американския долар на китайски комунисти шегаджии. Гравьорската работа била прекалено изящна, за да не е с дяволско-ориенталски произход. Според други банкнотите били в обращение като заместители на официалната валута от доста време в Югоизточна Азия и даже били обменяеми на места в Щатите.

— Да не забравяме и колко ценни са на колекционерския пазар.

— Прекалено странни са ми, опасявам се.

— И гледай сега — каза по-късно Санчо на Док, — според закона, преди да можеш да сложиш облика си на американски пари, трябва да си мъртъв. Така че във всяка вселена, в която тези кинти са истински, Никсън би трябвало да е мъртъв, нали? И мен ако питаш, става въпрос за симпатична магия, направена от някой, който иска да види Никсън сред споминалите се.

— Това несъмнено стеснява кръга, Санч. Може ли да взема няколко?

— Колкото искаш. Отивай на пазар направо. Тея обувки виждаш ли ги? Помниш ли белите мокасини, които доктор Но носи в „Доктор Но“, 1962? Аха, именно! Същите са! Купих ги от булевард „Холивуд“ за три от тези двайсетачки с Никсън — нито ги провериха, нито нищо, не е за вярване. Ей! Сапунката ми почва след малко, ъъъ, може ли?

Отправи се към телевизора, без да губи време.

Санчо беше верен зрител на дневната телевизионна драма „Пътят към сърцето му“. Тази седмица — както осведоми Док по време на сцените, в които не се случваше кой знае какво — Хедър тъкмо бе споделила с Айрис подозренията си, свързани с рулото „Стефани“, както и с участието на Джулиън в подмяната на съдържанието на бутилката със сос Табаско. Айрис, разбира се, въобще не е изненадана, тъй като, докато е била женена за Джулиън, двамата са се редували в кухнята и в резултат на това неоправените сметки между бив-шите съпрузи и настоящи противници били буквално стотици на брой. Междувременно, Вики и Стивън продължават да водят спор кой на кого дължи пет долара от поръчаната преди седмици пица за вкъщи, в който кучето Юджийн фигурира, не е ясно защо, като ключов елемент.

Док пикаеше в тоалетната по време на рекламите, когато чу Санчо да крещи на телевизора. Върна се и завари адвоката да отдръпва нос от екрана.

— Всичко ли е наред?

— Ахх… — и се отпусна на дивана — шибаният Чарли Тона47, човече.

— Моля?

— Значи, замислено е да е съвсем невинно, снобът, който се движи нагоре по социалната стълбица, с дизайнерските очила и такето и който иска на всяка цена да покаже, че има вкус, само дето страда от дислексия и бърка „има вкус“ с „вкусен е“, но всъщност нещата са по-зле! Много, много по-зле! Чарли е воден от всепоглъщащ инстинкт за смърт! Да! Той, той иска да бъде уловен, обработен, сложен в консерва, и то не коя да е консерва, разбираш ли, ами точно тази на „СтарКист“! Суицидна лоялност към марката, човече, дълбока притча за консуматорския капитализъм, защото онези там няма да мирясат, докато не ни вкарат всички в мрежата си, докато не ни накълцат и наредят по рафтовете на Супермаркет Америка, и най-ужасяващото нещо е, че ние подсъзнателно искаме от тях да направят това…

— Санч, леле, това е…

— Само за това мисля. И още нещо. Защо има „пиле на морето“, но не и „рибата тон на фермите“?

— Ъъъ… — Док всъщност започна да мисли по въпроса.

— И не забравяй — Санчо му припомни мрачно, — че Чарлс Менсън и Виет Конг също се казват Чарли48.

След като епизодът свърши, Санчо каза:

— Кажи ми сега ти как я караш, Док, очертава ли се нов арест?

— Като се има предвид, че Бигфут не се отлепя от мен, всеки момент може да потърся пак услугите ти.

— О, за малко да забравя. „Златният зъб“. Изглежда, са й направили морска застраховка точно преди да вдигне платната и тя покрива само настоящото й пътуване, това, на което се предполага, че е тръгнала и твоята бивша мадама, а бенефициент се води „Златен зъб Ентърпрайзис“ от Бевърли Хилс.

— Ако лодката потъне, ще вземат доста пари, така ли?

— Така.