Вроден порок

Като момичетата на хавайските летища, и тук две местни групита на име Бодхи и Зиниа се приближиха с венци лей, или всъщност любовни мъниста, и ги сложиха на вратовете на Док и Денис, а след това ги поведоха на обиколка из имението, за което някоя не чак толкова толерантна личност би си помислила: „Леле, ето какви неща стават, когато хората натрупат прекалено много пари за твърде кратко време“. Според Док обаче всичко зависеше от това каква ти е представата за ексцес. През годините му се бе случвало да посети по работа някой и друг внушителен лосанджелиски дом и всеки път му бе правило впечатление, че на заможните не им се удава лесно да демонстрират усет към готиното, както и че това неумение, чиито измерения обикновено са горе-долу пропорционални на натрупаното богатство, само се влошава с времето. „Бордс“ засега бяха успели да избегнат сериозните щети, макар че Док гледаше с подозрение масите за кафе, направени от антични хавайски дъски за сърф, докато не видя, че трябва само да отвинтиш краката, за да получиш отново дъска за каране. Благодарение на оригинални решения от порткошѐрно50 естество, в много от дрешниците тук можеха да влязат не само хора, но и цели автомобили, а вътре беше пълно с костюми от минали и бъдещи светове, много от тях взети от Кълвър Сити по време на историческата разпродажба на реквизит от студиото MGM преди няколко месеца. Кетъринг за двайсет или трийсет души пристигаше всеки ден от „Юргенсен“ в Бевърли Хилс. Имаше стая за пушене на трева с огромна 3D репродукция от фибростъкло на известната картина на Хокусай „Голямата вълна край Канагава“, която тръгваше от едната стена, минаваше през тавана, стигаше до другата стена и по пътя създаваше осенчено от пяната скривалище под вечно надвисналото чудовище; от време на време се случваше някой посетител да се стресне от гледката и да откаже да си дръпне, когато му дойдеше редът, което беше окей за „Бордс“, тъй като те все още бяха на по-изостанал етап от развитието си, този от сърф-пънк ерата им, когато всяка трошичка трева беше от значение, и не бяха надрасли лакомията си.

Навън, на тераса с гледка към каньона, дългокоси и късополи сладурани се носеха из слънчевата светлина и се грижеха за посадената марихуана или бутаха гигантски колички, отрупани с неща за ядене, пиене и пушене. Кучета идваха и си отиваха, някои от тях сравнително спокойни, други — обсесивно-компулсивни, вечно връщащи хвърления им напълно обикновен камък, който в последния половин час отлиташе все по-далече и по-далече („Това си е техният трип, човече“), трети пък бяха имали лошия късмет да попаднат на онази човешка порода, която намира за много забавно да дадеш ЛСД на куче и да гледаш какво става.

Док за безброен път осъзна, че за всяка една банда като тази имаше сто или хиляда други, като групата „Биър“ на братовчед му, които бяха обречени да се лутат в забрава, движени от вярата във вечността на рокендрола, живеещи на трева и нерви, на чувството за братство или сестринство, на добро настроение. „Дъ Бордс“, макар и запазили звученето си — традиционните две китари, бас и барабани плюс хорн секция — бяха сменяли състава си толкова често, че само педантичните музикални историци знаеха кой кой е сега и кой е бил в групата преди. Това обаче нямаше значение, защото бандата вече се бе превърнала в запазена марка и я деляха немалко години и промени от буйните малки громети51, до един свързани по кръвна или брачна линия, които нахълтваха като босоног взвод в „Канторс Деликатесен“ на „Феърфакс“ и не си тръгваха до сутринта, нагъваха бейгъли, мотаеха се и внимаваха да не вкарат телохранителите на рокзвездите в някой филм. Но когато някога благосклонното към хипарите заведение, разтревожено от перспективата за дела и застрахователни разходи, започна да слага табелки с надпис „Влиза се с обувки“, „Бордс“ се вдигнаха и отидоха в едно студио за татуировки в Лонг Бийч, където си татуираха каишки за сандали на ходилата и глезените, с което за известно време успяха да замажат очите на мениджърите, а когато истината лъсна, групата вече се бе преместила в по-скъпарски заведения още по̀ на запад. И в продължение на няколко години човек можеше да познае кои са оригиналните членове на бандата по въпросните сандали от мастило.