Вроден порок

И без да дочака отговор, блещукайки като стая, пълна с маниаци на амфети, слагащи коледната украса, се впусна в разкази за всевъзможните си бягства. Док усети, че го заболява глава.

След като губернатор Рейгън бе затворил голяма част от психиатричните заведения в щата, частният сектор се бе опитал по свой си начин да се възползва от това и прибягването до услугите му се бе превърнало в стандартния за Калифорния начин за отглеждане на деца. Семейство Фенуей вкарвали или изкарвали Джапоника от „Хрискилодон“ на базата на нещо като договор за поддръжка в зависимост от това как самите те се чувстват в конкретния ден, тъй като и двамата водели емоционален живот, отличаващ се с крайна наситеност и — често — с пълна некохерентност.

— Имало е дни, в които пускам неправилния тип музика и в следващия момент вече куфарите ми са стегнати, а аз чакам шофьора да ме откара.

Бързо-бързо „Хрискилодон“ започнал да привлича един определен тип тихи благодетели — мъже, макар че понякога имало и жени, на средна възраст, фокусирани върху младите и психически нестабилните. Шантави мацки и хипари купонджии! Защо го наричат Поколението на любовта? Елате в „Хрискилодон“ за един маниашки уикенд и ще разберете! Гарантираме пълна дискретност! Годината е някъде около 1970-а, дефиницията за „зрял“ вече е различна от тази от миналите времена. В процес е сред онези, които могат да си го позволят, масово и ожесточено отричане на хода на времето. Джапоника, пророчицата, ги виждала — пръснати из град, отдавна отдаден на илюзорните продукти, пътешественици, невидими за останалите, неподвижни, насочили очи от върховете на скали, надвиснали над булеварди, към други като тях, отдалечени на километри и години; връх приветства връх в здрача и в неясно как наложената тишина. По голите им гърбове трептят махови пера. Те знаят, че могат да полетят. Още един момент само, едно мигване във вечността, и ще се понесат нагоре…

И така доктор Руби Блатнойд, излязъл на първата си среща с непозната с Джапоника в кафе „Саунд Майнд“61, уединено заведение със заден двор и меню, създадено от местния тризвезден биошеф, бил не просто омагьосан, ами направо започнал да се чуди дали някой не му е пуснал нещо ново и психеделично в мартинито от нар. Момичето било прекрасно! Тъй като страдал от известна екстрасензорна недостатъчност, Руди, разбира се, изобщо не оценил факта, че зад широко отворените си и искрящи очи Джапоника не само обмисля, но в този миг и наистина посещава други светове. Онази Джапоника, която седяла с по-възрастния мъж в смешния костюм от велур, била всъщност Кибернетичен организъм, киборг, с други думи, програмиран да яде и пие, да говори и общува, докато Истинската Джапоника върши важни дела другаде, понеже била Космически пътешественик и Там Отвъд я чакали сериозни проблеми за решаване, въртели се галактики, рухвали империи, кармата си течала, така че Истинската Джапоника трябвало да може да бъде намерена винаги на едно точно определено място в петизмерното пространство, защото иначе хаосът щял да възтържествува отново.

Върнала се в „Саунд Майнд“, където установила, че Киборг-Джапоника е дала нещо накъсо, отишла е в кухнята и там е направила нещо гнусно със Супата на деня, която сега трябвало да бъде изхвърлена в мивката. Всъщност била Супата на вечерта, зловеща течност в индигово, която вероятно не заслужавала кой знае какво уважение, но и Киборг-Джапоника е могла да прояви някакъв самоконтрол все пак. Лоша, импулсивна Киборг-Джапоника. Може би няма да е зле Истинската Джапоника да не й позволи да си вземе онези специални високоволтови батерии, които толкова иска. Това ще й е за урок.

Докато доктор Блатнойд я отвеждал навън през салон, пълен с осъдителни лица, объркването му нараствало все повече и повече. Такива били, значи, хипи мацките със свободен дух! Бил ги виждал из улиците на Холивуд, по телевизията, но това била първата му по-близка среща. Не било изненадващо, че родителите на Джапоника нямали идея какво да правят с нея — като зад тази му мисъл се криела друга, на която той не обърнал особено внимание, а именно че той знаел.

— И даже не бях много сигурна кой е той, преди да дойда тук за първата си Оценка на усмивката…

В този момент от разказа на Джапоника при тях, вдигайки ципа си, се върна и похотливият зъбоизтръгвач.

— Джапоника? Мисля, че се разбрахме никога да не… — Очите му регистрираха Док — О, вие сте още тук?

— Пак избягах, Руди — заблещука тя.

Денис също влетя в стаята.

— Ей, човече, колата ти отиде на автомонтьор.

— Сама ли го реши, Денис?

— Малко я смачках отпред. Понеже оглеждах едни мацки на Малката Санта Моника62 и…

— Отиде до Бевърли Хилс за пица и си чукнал някой отзад там.

— Трябва й нов… как му викаха, онова с маркучите, откъдето излиза пара…

— Радиатор… Денис, нали каза, че си карал шофьорски в гимназията.

— Не, не, Док, ти попита дали в гимназията е имало шофьорски и аз ти казах да, щото наистина имаше, имаше един пич, Еди Очоа, нито едно ченге на юг от Салинас не можеше да го хване, и затова всички го наричаха…