Вроден порок

Тя само започна да си тананика по-интензивно. Док направи грешката да погледне към нея и я видя как се взира в него, а не в пътя, с очи животински блеснали през русата завеса от коса на калифорнийска мацка. Не, това не беше никак успокояващо. Макар и да не беше тънък познавач на изтрещяването, той бе запознат с белезите на всепоглъщащата халюцинация и на мига осъзна един безспорен факт: въпреки че едва ли виждаше него, каквото и да виждаше всъщност, тя беше в действителност и физически там напред, в сгъстяващата се мъгла, и се канеше да…

— Всичко наред ли е, скъпа? — включи се доктор Блатнойд.

— Уу-уууу — изчурулика Джапоника, украси го с малко вибрато и натисна газта. — Ууу-ууу уху-уу, уху-ууу…

Околните коли — квартални машини от рода на екскалибури и ферарита — прелитаха на косъм от тях с висока скорост. Доктор Блатнойд, сякаш нетърпелив да се впусне в терапевтичен разговор, гледаше свирепо Денис.

— Ето. Точно това имах предвид по-рано.

— Човече, изобщо не спомена, че може да се случи, докато кара.

Междувременно Джапоника бе взела решението да минава на червено на всеки възможен светофар, а на един даже ускори, за да го хване, преди да е светнал в зелено.

— Ъъ, Джапоника, скъпа моя. Светеше червено — услужливо отбеляза доктор Блатнойд.

— Оо, не мисля! — обясни тя някак безгрижно. — Мисля, че това беше едно от очите Му.

— О. Ами, да — успокои я Док. — Определено сме съгласни с теб, Джапоника, обаче…

— Не, не, няма „нещо“, което те наблюдава! — вече и Блатнойд демонстрираше възбуда. — Това там не са „очи“, а предупредителни знаци да спреш колата и да изчакаш, докато не светне зелено, не си ли спомняш уроците от училище?

— Затова ли били тия цветове, човече? — попита Денис.

Изведнъж като НЛО, изгряващо над някой хребет, ослепителните светлини на полицейска кола блеснаха на хълма и се понесоха надолу към тях под съпровода на виеща сирена.

— В смисъл мамка му — Денис отново тръгна към отвора на тавана. — Аз се махам, човече — рече, за момент забравил за свистящия наоколо им уличен пейзаж.

Без да усеща никакви признаци за намаляваща скорост, Док, стремейки се да не мисли за торбата под седалката, започна да прави опити да достигне с крак педала на спирачката и да насочи колата към аварийното платно. Ако беше в личния си автомобил и сам-самичък, може би щеше да се пробва да избяга или пък да открехне леко вратата и да се отърве от торбата, но докато се накани да пробва поне второто, Чичко Полицай вече се беше надвесил над тях.

— Документи за проверка, госпожице — ченгето, изглежда, бе пленено от циците на Джапоника. Тя само му се усмихна в наситената тишина, като от време на време стрелкаше с очи окачения на хълбока му „Смит и Уесън“. Неговият партньор, заек, по-рус и от самия него, дойде и се облегна от другата страна на колата, засега май му стигаше просто да наблюдава Денис, който сложи край на усилията си да се изкатери на покрива, за да зяпа пулсиращата конфигурация от ярки светлини на патрулката и да вика „Олеле, човече“ на всеки няколко минути.

— Ти ли си Звяра? — попита изчаткалата Джапоника с почти малолетен напев.

— Не, не, не — отчаяно занарежда Блатнойд, — това е полицай, Джапоника, и той просто иска да знае дали всичко с теб е наред…

— Искам просто да видя документите ви, ако нямате нищо против — каза ченгето. — Предполагам знаете, че карахте с изключени светлини, госпожице?

— Но аз виждам в тъмното — закима отривисто Джапоника, — виждам много добре.

— Сестра й е започнала да ражда преди около час — Блатнойд май си въобразяваше, че с чар ще ги спаси от глоба — и госпожица Фенуей обеща да стигне навреме, за да присъства на появата на бебето, така че това вероятно е причината за нейното невнимание.

— В такъв случай — каза ченгето — може би трябва друг да шофира.

Джапоника веднага скочи на задната седалка при Блатнойд, Док се намести зад волана, а Денис зае неговото място отпред. Ченгетата ги гледаха с усмивка като обучители в курс по етикет.

— Така, а сега всички да покажат документи за самоличност — обади се заекът.

— Разбира се — Док подаде разрешителното си за частен детектив. — Защо ги искате, господин полицай?

— Нова програма — сви рамене другото ченге, — знаете как е, поредното извинение за още бумащина, викат му Култвахта, всяко събиране на трима или повече граждани вече се смята за потенциален култ. — Заекът отбелязваше нещо в списък, защипан за клипборд. — Критериите — продължи другото ченге — включват препратки към Откровението на Йоан, мъже с коса до раменете или по-дълга, излагане на други хора на опасност посредством автомобилно невнимание и до един са налични при вас.

— Да, човече — включи се и Денис, — ама ние сме в мерцедес и той е боядисан само в един цвят, бежово — не получаваме ли някакви точки за това?

Док за първи път забеляза, че и двете ченгета… е, не точно треперят — полицаите не треперят, — но определено вибрират от постменсънските нерви, налегнали района в последно време.