Вроден порок

Пластмасови триколки лежаха в дворовете, хора поливаха цветята си и поправяха колите си, хлапета играеха баскетбол пред гаражните врати, а високочестотният писък на телевизионен вобел-генератор пресече мрежата на една врата точно когато Док закрачи по алеята пред къщата, която търсеше, и бе последван от по-земния звук — който пък достигна до Док, когато той се спря при предните стълби — на „Часът на Бъгс Бъни и Бързоходеца“. Артър Туидъл беше цивилен машинен инженер, който работеше нормални дневни смени във военноморската база. През уикендите, а понякога и нощем през работната седмица той обличаше нещо като нарядна униформа от „Ди’Джак Фрост“, любимия военен магазин на семейство Менсън в Санта Моника, и отиваше на събрания на Бдителна Калифорния заедно със съседа си Прескот, друг тип с контраподривно хоби от списъка, изготвен от Фриц за Док. Арт носеше очила с бледи рогови рамки под високо, необременено чело, а в лицето му за пред хора нямаше нищо, заслужаващо забележки, освен може би леко парализираното изражение, сякаш то бе предавка, която не знаеше как да смени.

Док се бе предрешил като представител на „Хеъри Роуп Хоум Секюрити“ от Тарзана, фирма, която, надяваше се той, не съществуваше. Леля Рийт му бе разказала веднъж за вярването на калифорнийските собственици на домове, че ако оградиш имота си с конопено въже, нито една змия няма да прекрачи границите му69.

— Нашата система работи на подобен принцип — заобяснява Док на Туидълови, Арт и Синди, — изграждаме мрежа от фотодетектори, свързани към говорители, по протежение на цялата граница на имота. Всеки, който пресече светлинния лъч, ще задейства конфигурация от подзвукови пулсове — някои от тях ще предизвикат повръщане, други диария, но какъвто и да е резултатът, натрапникът ще търти да бяга, за да се оправя със сериозната си сметка за химическо чистене. Разбира се, вие и вашето семейство ще можете да изключвате системата дистанционно, когато ви се налага да напускате земите си или пък да косите ливадата.

— Звучи ми леко сложно — каза Арт, — да не говорим, че ние вече си имаме система, доказала ефективността си, и в момента гледате към нея.

— Но да кажем, че сте извън града…

— Синди — той стисна задника на жена си, когато тя дойде при тях, понесла табла с високи шишета с бира на нея — е по-добър стрелец от мен, а съвсем скоро ще запознаем и децата с двайсет и две калибрените.

— Толкова бързо минава времето — каза Синди.

— По всичко личи, че вече сте се погрижили за това, надявам се, че няма проблем, че се отбих ей така, просто сте в списък с местни собственици на домове с дълга история на загриженост за защитата на имота си… службата ви като полицейска резерва например…

— Технически не се водим жители на Ел Ей, но аз съм, както те се изразяват, на повикване, колата е подготвена и чака знак, мога да отида където ми кажат за по-малко от час — каза Арт.

— Всеки път, когато говорим с ПУЛА, някой ви споменава и казва: „Де да имаше повече хора като тях“. Патрулките и момчетата в униформи не са достатъчно на брой, а ситуацията е черна и грозна. Имат нужда от цялата ни подкрепа.

Което не отприщи потока веднага, но лека-полека Туидълови тръгнаха да се надъхват един друг и докато на заден фон „Селяндурите от Бевърли Хилс“ вървеше към края си, за да започне „Зелени акри“, а високите шишета бира не свършваха, Арт му показа колекцията си от устройства за защита на дома, които включваха както изящни малки .22-калибрени дамски пистолети с перлена дръжка, така и .357 магнуми и гранатомети, хартисали от Виетнам.

— И това са само еднозарядните — каза Арт. — Автоматичните са в работилницата ми.

Той поведе Док през задната врата във вечерта на праймтайма навън и през дългия заден двор сред звуци, идващи от съседите през комарниците им, от телевизорите, от разчистването на масите след вечеря, от детските препирни, докато не стигнаха до външна постройка с формата на миниатюрна плевня, където имаше всякакви пушки и леки автомати, както и гордостта на Арт, автоматична базука от терминално незаконния глайхшалтунг модел 33, за боравенето с която се изискваше екип от двама души, единият да насочва 75-милиметровия ракетомет, а другият — да управлява модифицираната електрическа кола за голф специално за пълнителя, способен да побере до сто ракети.

— На този бостан скоро чернилки няма да видиш — заяви Арт.

— Страшна машинка — каза Док. — Как може да се сдобие човек с такава?

— О, дилъри — отвърна скромно Арт. — Срещи за бартер и продажба, сеанси на тренинг групи.

— Ами на работата? Управлението позволява ли да си въоръжен?

— Скоро може да имаме отговор на този въпрос. В Уотс със сигурност това щеше да помогне.

— В последно време май не сте имали такива занимания. Как ви поддържат във форма?