Вторият гроб отляво

— Спираме да се занимаваме със службата й — казах, като разсъждавах на глас. — Готова съм да заложа фермата си във фейсбук, че това е задънена улица. Ще се съсредоточим в търсенето на връзка между Мими и Джанел Йорк.

— Освен факта, че са били съученички? — попита тя.

— Не. Ще започнем оттам. Ще се разровим в миналото на двете и ще видим дали ще изникне нещо.

Точно тогава в офиса влезе чичо Боб. Или по-скоро нахлу в офиса. Винаги беше толкова стресиран. Май беше време да проведем разговора. Трябваше му приятелка, преди да е получил удар. Или поне надуваема кукла.

— Ако ще се правиш на мечето сърдитко — казах, посочвайки към вратата, — можеш да си тръгнеш по пътя, по който дойде, господин Мъжкар. — Изписах с пръст кръгове, като му давах знак за кръгом и излизане.

Той се закова на място и ме погледна със смесено изражение на объркване и яд.

— Не съм сърдитко. — Звучете, сякаш е обиден. Беше забавно. — Просто искам да знам в какво си се забъркала този път.

Сега беше мой ред да се обидя.

— Какво? — попитах. — Е, чак пък толкоз…

— Не е моментът да ми разиграваш театър — размаха пръст той. Даде ми да се разбера. — Откъде познаваш Уорън Джейкъбс?

Да му се не види! Вестите се разнасяха бързо в света на борещите се с престъпността.

— Запознах се с него едва тази сутрин. Защо?

— Защото пита за теб. Не само, че жена му е изчезнала, но и продавач на коли, когото той е следил и е заплашил с убийство, е бил открит мъртъв снощи. Можеш да ме наречеш луд, но мисля, че двете може да са свързани.

Мамка му, рекох си и въздъхнах тежко.

— Вместо просто Лудия, може ли да те наричам Лудия Боб?

— Не.

— ЛБ съкратено? — Когато получих само кръвнишки поглед, попитах: — Тогава може ли да го видя?

— Сега го разпитват и сигурно адвокатът му ще се появи всеки момент. Какво става?

С Куки се спогледахме, после си изпяхме всичко като славейчета.

Разказахме на чичо Боб всичко, дори за написаното по стената. Той извади телефона си и нареди на един от подчинените си да провери закусвалнята.

— Трябваше да ми кажеш — смъмри ме той, като затвори телефона.

— Да не би да имах възможност? Но докато сме на темата, двама се представят за агенти на ФБР, за да се доберат до нея. И много я искат.

Разтревожен, чичо Боб или Чибо, както обичах да го наричам, въпреки че го правех рядко пред него, записа описанието им.

— Това е сериозна работа — подсвирна той.

— На мен ли го казваш? Трябва да намерим Мими преди тях.

— Ще се свържа с местните федерални, за да им кажа, че имаме двама самозванци. Но вие трябваше да ми се обадите, когато започна всичко това.

— Е, мислех, че няма нужда, след като така или иначе си ми прикрепил опашка.

Челюстта му увисна. Беше тотално изобличен. С мрачен поглед се приближи, надвеси едрото си тяло над мен и внимателно повдигна брадичката ми.

— Рейес Фароу е осъден за убийство, Чарли. Правя го, за да те защитя. Ако той се свърже с теб, ще ми кажеш ли, моля те?

— Ще отзовеш ли опашката? — попитах аз на свой ред. Когато след кратко колебание той поклати отрицателно глава, заключих: — Тогава нека по-добрият детектив победи.

Излязох от стаята, осъзнавайки колко нелепо изявление бях направила, след като чичо Боб, детектив ветеран от полицейското управление на Албукърки, беше най-добрият сред най-добрите, що се отнасяше до разследвания. Аз бледнеех пред него.

Докато отивах към студиото за татуировки на приятелката си Пари, огледах улицата за отредената ми от Чибо опашка, но без резултат. Трябва да беше някой добър. Чичо Боб не би пратил новак да ме наглежда.

Спрях се пред студиото на Пари не защото бях приритала за татуировка, а защото Пари имаше дарбата да вижда аурата. Аз също можех да виждам аурата, но реших, че може да съм пропуснала нещо през годините. Как беше възможно да виждам, аура, мъртъвци и сина на Сатаната, а през живота си да не бях зървала демон? Дори не знаех за съществуването на демоните, докато Рейес не ми каза за тях, а те се канеха да се борят със зъби и нокти да стигнат до мен. Да минат през мен. Дъхът ми спря от едно друго заключение. Ако демоните съществуваха, ако и самият Сатана съществуваше, то тогава със сигурност имаше и ангели. Сериозно, как е възможно да съм била толкова непосветена?

Дано Пари знаеше нещо, което аз не знаех, освен настройките за синхрон на спортен плимут с усилена мощност. Аз дори и не знаех, че на колите им трябвал синхрон. В тази връзка, не се бях сетила да се синхронизирам с работното време на студиото и се изненадах, че макар и още твърде рано, входната врата на Пари беше отворена. Влязох вътре.

— Трябва ми малко светлина — чух я да се провиква някъде от дъното.

— Действам по въпроса — каза мъжки глас.

После чух някакви шумове в задната стая и се приближих в гръб на Пари. Тя се беше навела под разглобен зъболекарски стол, а върху коленете й имаше купчина кабели.

— Благодаря — рече тя и се зае да разплита кабелите.

— Какво? — извика мъжът от задната стая.

Стресната, Пари скочи и удари главата си в седалката на стола, преди да се обърне към мен.