Вторият гроб отляво

Рязко поех въздух, изпълнена с негодувание.

— Това беше преди една седмица. Следил си ме цяла седмица? Не мога да повярвам, че чичо Боб ми го е погодил.

— Чарли — подхвана Гарет със съчувствен тон. Не ми трябваше неговото съчувствие.

— Недей. Чибо няма да получи коледна картичка тази година. — Той разпери ръце в знак, че прекалявам и аз добавих: — Твоето име също няма да присъства в списъка.

— Аз какво съм направил? — попита и ме последва, когато тръгнах да прекосявам паркинга към улицата.

— Не е хубаво да дебнеш хората, Суопс.

— Не е дебнене, когато ти плащат за това.

Спрях и го погледнах намръщено.

— Във всеки случай, когато ти плаща полицията. А и чичо ти Боб нищо не ти е направил. Прецени, че е възможно Фароу да се свърже с теб и по необясними причини не искаше осъден престъпник да се закача с племенницата му.

Винаги се измъкваха с обяснението за осъдения убиец.

— Ще сключа сделка с теб.

— Добре — каза той с тон, в който се долавяше подозрение.

— На мен ми е нужно да открия Рейес, колкото и на теб, или по-скоро на чичо Боб. Ако ми помогнеш, и аз ще ти помогна.

— Защо? — попита той все още изпълнен със съмнения. Човек би си помислил, че никога не изпълнявам своята част от сделката. А аз почти винаги, с близо стопроцентов успех, се стараех с всички сили и при всякаква ситуация да изпълня своето задължение в сделката.

Сега следваше трудната част с обяснението: „Да, знам, че е осъден за убийство и че е създание, сътворено от чистото зло, но дълбоко в себе си е много свестен“.

— Какво ти каза чичо Боб за Рейес?

Гарет свъси вежди замислено, сивите му очи контрастираха смайващо с тъмната му кожа.

— Накратко, осведоми ме, че Фароу е прекарал последните десет години в затвор в Ню Мексико за жестокото убийство на собствения си баща, докато случайно не бил прострелян в главата, докато се опитвал да спаси друг затворник, вследствие на което бил в кома от месец, но като по чудо се събудил и си тръгнал от медицинското заведение, без никой да го усети.

Позабавих се да осмисля казаното, преди да го коментирам.

— Хубаво. Добро начало. Но има много неща, които чичо ми не знае.

Като сви уста скептично, той попита:

— И какви са те?

Супер. Пак се превръщаше в Гарет Недоверчивия.

— Рейес Фароу е спасявал живота ми няколко пъти. И продължава да го прави.

— Наистина ли? — подхвърли той с неприкрит сарказъм. Нямаше да се спазарим лесно.

— Да, наистина.

Една кола, която искаше да спре на мястото, на което стояхме, свирна зад нас. Отправих се отново към улицата.

— Осъден за убийство те спасява?

— Да. — Когато стигнахме до тротоара, спрях и съсредоточих цялото си внимание върху него. — И той е свръхестествено създание.

Пак сви уста по същия начин, но този път реши да ми угоди.

— Имаш предвид свръхестествен дух или свръхестествен супергерой?

Добър въпрос.

— Всъщност, по малко и от двете.

Той въздъхна и зарови пръсти в косата си.

— Виж, нямам време да навлизам в пълните подробности — казах, като продължавах напред. — Можеш ли за първи път в живота си да направиш нещо щуро, което е в противоречие с всяка клетка на тялото ти, и да ми се довериш?

След дълъг миг, той кимна неохотно.

— Добре, защото трябва да го открия спешно.

Тръгнах към апартамента си. Чистите джинси бяха задължителни за всеки частен детектив. А и за здравия разум на въпросния частен детектив.

— Чакай.

— Не. Ти ме следвай.

— Добре — съгласи се той, като подтичваше, за да ме настигне. Тръгна до мен с моето темпо. — Значи Фароу е свръхестествен? Искаш да кажеш като теб? Жътвар на души?

Въпросът му ме изненада. Не мислех, че бе повярвал и на дума от онова, което му бях казала при последната ни среща. Онази, на която той наистина се опитваше да разбере това, което му говорех, вместо постоянно да ми се подиграва.

— Не е жътвар на души. Той е нещо повече.

— Колко повече? — Внезапно в гласа му се появи съмнение.

— Той е човек, Суопс, точно като теб. Само дето притежава суперсили.

— Що за суперсили?

Спрях, колкото да го смразя с поглед.

— Ще спреш ли с хилядите си въпроси?

— Просто искам да знам какво имам насреща.

— Виж, искам от теб само да разузнаеш малко. Да поразпиташ дали някой не е чул нещо. Нещо странно.

— Добре. Имам само още един въпрос.

— Хубаво.

Погледът му стана напрегнат.

— Как мога да го убия? — попита той.

Това не беше мило. През цялото време се бях надявала, че еволюцията е подкопала мъжката кръвожадност. Очевидно не беше така.

— Не можеш — отсякох и се обърнах, за да продължа по пътя си. Но се наложи да спра рязко, тъй като тъмна мъгла, гъста и на кълба, се разстла пред мен и придоби очертанията на човешка фигура.

Рейес ми беше препречил пътя, а махагоновите му очи блестяха гневно.

— Какво правиш, Дъч? — попита той с мек, но заплашителен тон.

Гарет пристъпи напред и спря отново. Погледна към мен и после към улицата, като се опитваше да разбере в какво съм се втренчила.

Реших засега да игнорирам и неговото любопитство, и гнева на Рейес.

— Жив ли си още?

Той се приближи застрашително, тялото му излъчваше топли вълни.

— Уви, да. Какви ги вършиш?

— Чарлс, какво става? — попита Гарет разтревожен.