Читаем Вторият гроб отляво полностью

Вторият гроб отляво

Излязох от банята, готова пак да се изправя пред този свят. Или поне пред малка част от него.

— Виж, Рейес е моя грижа, разбра ли? — казах, като взех отново ключовете и тръгнах към вратата.

— В момента той е избягал затворник. А това го прави и моя грижа. Да не би да те заплаши?

Трябваше да организирам нещата така, че Гарет да няма нищо общо с Рейес, и трябваше да го направя бързо. Доколкото знаех, Рейес не беше наранявал невинен човек — или поне не трайно — но не си струваше да рискувам гръбнака на Суопс.

— Имам нужда от помощта ти за един случай.

— Да, но се предполага, че трябва да те следя.

— Сделката ни още важи. — Заключих апартамента и тръгнах надолу по стълбите.

— Здравейте, госпожо Алън — извиках, когато чух скърцането на вратата в дъното на коридора.

— И тази ли е мъртва? — попита Гарет.

Спрях и отвърнах с тежка въздишка:

— Уви, не.

— Е, какво става с нашата сделка? — попита той, докато вървяхме към входната врата.

— Със сигурност участвам. Ти ще провериш кой е мъртвецът, който се вози в колата на Куки, а аз ще ти звънна в момента, в който разбера къде е Рейес.

Той ме гледаше с повече недоверие, отколкото бях свикнала да срещам. А бях свикнала да срещам доста голямо недоверие.

— Е, поне тялото му. Този кретен го е скрил от мен.

— Фароу е скрил тялото си от теб?

— Да, така направи. Този кретен. И ние трябва да го намерим, преди да е умряло.

Гарет разтърка лицето си с върховете на пръстите си.

— Съвсем се обърках.

— Добре. Остани си така. Гръбнакът ти ще ти е благодарен.

На път към офиса разказах на Гарет за нелегалния пътник на Куки и когато стигнахме до нейната кола на паркинга той си записа марката, модела и регистрационния номер. Можеше да проследи предишните собственици на колата, докато аз търсех двамата изчезнали — Мими и Рейес. Всъщност имах нужда от Ейнджъл за тази работа, но можех най-малкото да накарам Куки да провери по болниците за ранени мъже — мургави, малко над трийсетгодишни, много секси — приети през последните няколко часа. Може вече да е бил открит, а да не е искал да знам. Но трябваше да го направя дискретно.

След като Гарет си тръгна, аз се качих по стълбите до бара на татко, спрях да огледам района, преди да вляза в офиса на Куки, после хлътнах вътре.

Куки вдигна поглед към мен и аз мигом й направих знак с показалец пред устата си да мълчи. Свикнала с мъртвите, които се появяваха когато си щат, тя застина, огледа стаята предпазливо и се обърна към мен с въпросително извити вежди.

Като продължавах да държа пръста на устата си, отидох до нея на пръсти — и аз не знам защо, така реших — и взех от бюрото химикалка и лист. След като хвърлих още един поглед на стаята, надрасках бележка, в която я молех да провери в болниците за Рейес и й я подадох. Точно тогава чух някой да се прокашля до мен. Без малко да скоча до тавана и напълно да изкарам ангелите на Куки. Обърнах се и видях Рейес, облегнат на стената до бюрото й. Мамка му, биваше си го.

— Детският код с разместените срички? — възкликна той с изумление, изписано по красивото му лице.

Грабнах бележката и му метнах убийствен поглед.

— Това е единственият чужд език, който тя знае.

— И се надяваше да ме затрудниш с този код?

Погледнах надолу към бележката и зажумях. Наистина не беше най-добрата идея, която съм имала. Обърнах се към него.

— Какво? И гръбнака на Куки ли ще скършиш?

Куки ахна гръмко и аз се ощипах по носа. Тя не биваше да чува това, особено след мъртвеца в багажника на колата й.

Само за миг Рейес се дематериализира и се материализира отново пред мен, а лицето му изразяваше неподправен гняв.

— Как да те откажа, Дъч?

— Да спра да те търся? — Не дочаках отговор. — Ти не знаеш какво ще се случи, ако тялото ти умре, Рейес. Няма да спра.

Усещах как нервността му растеше, вреше и кипеше под идеалната повърхност. Той се наведе към мен, но преди да може да направи каквото и да е, спря и се хвана за гърдите, след това ме погледна изненадано.

— Какво? — попитах, но той беше стиснал челюст, тялото му беше напрегнато и вдървено, все едно очакваше нещо. Тогава го видях. Образът му се промени. По лицето и гърдите му се появиха дълбоки рани, разкъсаната му риза мигом се изцапа с кръв. Той беше мокър, пропит с някаква тъмна течност, която не можех да определя. Изръмжа през зъби и се преви на две.

— Рейес — извиках и се устремих към него. В момента, в който погледите ни се срещнаха, той изчезна. За миг се изпари. Затиснах устата си с две ръце, за да спра отчаяния си вик. Куки изскочи иззад бюрото си и коленичи до мен. Агонията, която Рейес изживяваше, бе така ясно изписана върху лицето му. И не искаше да го открия?

Бих пребродила и самия ад, за да го намеря.