Вторият гроб отляво

Рейес имаше сестра, тъй да се каже, вследствие на отвличането си. Двегодишната Ким била изоставена пред вратата на Ърл Уокър от пристрастената си към наркотици майка едва няколко дни, преди жената да умре от усложнения, причинени от вируса на СПИН. Само можех да се надявам, че ако майката на Ким бе знаела що за чудовище е Ърл Уокър, не би оставила дъщеря си на него, независимо от възможността той да й е баща. И въпреки че не я беше малтретирал сексуално, както се бях опасявала, беше правил следващото най-гадно нещо. Използвал я бе, за да контролира Рейес. Държал я беше гладна, за да получи каквото иска от него. А бе искал от Рейес всевъзможни гадории.

— Ще говоря с Ким, сестрата на Рейес.

По лицето на Куки се появи надежда.

— Мислиш ли, че тя ще знае къде е той?

— За жалост не, но си струва да опитам.

— Ще се свържеш ли с Мадам Невен? — попита Куки със закачлива усмивка. — Защото онова „ако си жътвар на души“ звучи твърде странно.

— На мен ли го казваш? Още не съм решила.

— Ами ако аз го направя вместо теб? Чумата да го тръшне! — възкликна тя, загледана отново в списъка.

— Какво? — опитах се да прочета през рамото й.

— Мими е учила заедно с Кайл Кирш. Току-що направих връзката.

— С конгресмена? Същият конгресмен, който оповести наскоро намеренията си да се кандидатира за Сената?

— Да. Малкото му име е Бенджамин. Записан е като Бенджамин Кайл Кирш. Това „Бенджамин“ ме обърка. Явно се подвизава с второто си име.

Наведох се към нея и я погледнах право в очите.

— Същият конгресмен, който оповести намеренията си да се кандидатира за Сената преди един месец!

Ченето на Куки увисна.

— Чумата да го тръшне — повтори тя.

Биваше я с цветистите изрази.

Конгресмен. Проклет конгресмен. Някой, който — нямах намерение да назовавам имена — криеше тон кирливи ризи в гардероба си. Или една, но достатъчно голяма да я облече Кинг Конг. И никак не му се искаше тя да бъде изровена. Все пак кирливата риза е гадна гледка. И залагах всичките си пари, всичките четирийсет и седем долара и петдесет и осем цента на Кайл Кирш. Конгресмен. Кандидат за сенатор. Убиец.

От друга страна имаше вероятност да беше случайно съвпадение, някаква странна поредица от събития, въртящи се около група ученици от Руис, Ню Мексико и мъж, обявил кандидатурата си по същото време, по което съучениците му започват да окапват като мухи през септември. Колкото имаше вероятност да ме коронясат за Мис Финландия преди края на годината.

И ето че благодарение на Кайл Кирш главата ми отново гръмна от хаотични мисли. Какви ги беше надробил тоя тип, дявол го взел? Освен ако не беше участвал в сатанинско жертвоприношение или не бе работил някога като дистрибутор на „Амуей“, не виждах какво може да оправдае това, че убиваше невинни хора.

Той трябваше да се сгромоляса. И за предпочитане яко.

Завих към жилищния комплекс със сгради в испански стил, където живееше Ким Милър и почуках на боядисаната й в тюркоазно врата.

— Госпожице Дейвидсън — промълви Ким, когато отвори вратата с разширени от тревога очи. Тя ме хвана за китката и ме дръпна вътре. — Къде е той? — Кестенявата й коса беше прибрана небрежно в конска опашка, тъмни кръгове ограждаха сребристозелените й очи, от което те изглеждаха огромни и хлътнали. Изглеждаше крехка, когато я видях за първи път. Сега имаше вид, като че ли ще се разпадне всеки момент.

Хванах ръката й, докато ме водеше към бежово канапе.

— Надявах се вие да ми кажете — казах, когато седнахме.

Проблясъкът надежда, в която се беше вкопчила със зъби и нокти, изчезна и в аурата й се появи тъничка пукнатина. Спусна се сивота и очите й се замъглиха.

Не знаех колко да й кажа. Щях ли да искам да знам, ако брат ми на практика извършваше самоубийство? Естествено, че щях да искам, по дяволите. Ким имаше право да е наясно какво бе намислил твърдоглавият й брат.

— Точно сега ми е много сърдит — казах аз.

— Значи сте го виждали?

Дадох си сметка, колко е трудна за нея уговорката им. Имаха споразумение за нулев контакт. Рейес не искаше тя да страда повече заради него, а тя от своя страна не искаше да се превръща в средство, което да причини страдание на него. Никой, дори и властите, не знаеха каква му е тя. Макар и да нямаха кръвна връзка, си бяха като истински брат и сестра и имах чувството, че Рейес ще експлодира, ако знаеше, че разговарям с нея.

— Ким, знаеш ли какво е той?

Тя смръщи изящните си вежди.

— Не. Не съвсем. Знам само, че е уникален.

— Така е — казах и се наместих по-близо до нея. Не че имах намерение да й доверя кой е той наистина. Какво е. — Уникален е и може да напуска тялото си.

Тя преглътна мъчително.

— Знам. Разбрах го отдавна. Освен това е много силен. И бърз.

— Точно така. А когато напуска тялото си, е още по-силен и по-бърз.

С леко кимване ми показа, че следи мисълта ми.

— По тази причина — продължих, като се надявах да не разбия сърцето й, — той е решил да остави материалното си тяло да умре.

Зачервените й очи примигнаха в изумление, докато осъзнае думите ми. Когато това се случи, ръката й се стрелна да затисне устата й и тя се втренчи невярващо в мен.