Вторият гроб отляво

— Не — отвърна Уанда, като си припомняше. — Всъщност не. Единия ден бяха най-добри приятелки, а на следващия — врагове. Изглежда просто бяха тръгнали в различни посоки.

— Това никак не ни разстрои — добави Харолд. — Никога не сме одобрявали приятелството на Мими с нея.

— Случи ли се нещо конкретно, което да причини разрива?

Те се спогледаха и свиха рамене безпомощно, докато се опитваха да си спомнят.

— Каквото и да се е случило — каза Уанда, — то накара Мими да изпадне в дълбока депресия.

— Заварвахме я да плаче в стаята си — унило рече Харолд, натъжен от изплувалите стари болезнени спомени. — Престана да излиза, престана да се храни, престана да си взима душ. Стигна се дотам, че всяка сутрин ни убеждаваше, че е болна, умоляваше ни да не ходи на училище. В един момент отсъства почти три седмици подред.

Лицето на Уанда също помръкна при спомена.

— Заведохме я на лекар, който препоръча да я види психолог, но преди да й назначим час, тя помоли да се премести в Албукърки при майка ми. Искаше да учи в „Сейнт Пайъс“.

— Развълнувахме се, че отново проявява интерес към учението. Винаги е била отлична ученичка, а „Сейнт Пайъс“ бе престижно училище. — Харолд се чувстваше длъжен да се оправдае, задето я бяха оставили да замине. Не се съмнявах, че не им е било леко да вземат това решение.

Уанда потупа коляното му, отчасти възвърнала увереност.

— Честно казано, госпожице Дейвидсън, колкото и зле да звучи, отдъхнахме си с облекчение, когато тя замина. Всичко се промени от момента, в който дойде тук. Успехът й се повиши стремглаво и започна да се интересува от допълнителни дейности. Беше пак предишното момиче.

Куки си водеше бележки, докато семейство Маршал говореха. Слава богу. Мен хич не ме биваше в писането на ръка.

— От това, което ми казахте — отбелязах аз, — съдя, че тревогите й в Руис са възникнали от нещо по-сериозно, отколкото скарване с най-добрата приятелка. Оставам с впечатлението, че Мими е била тормозена и дори заплашвана. Или дори още по-лошо — добавих неохотно. Изнасилването определено съществуваше като вероятност. — Споменавала ли е нещо? Каквото и да е.

— Нищо — каза Уанда, разтревожена от заключението ми. — Опитвахме се да я накараме да говори за това, което я измъчва, но тя отказваше. Ставаше враждебна всеки път, когато повдигнехме въпроса. Беше толкова нетипично за нея.

Уорън беше използвал съвсем същите думи, за да опише поведението й в дните преди изчезването. Толкова нетипично за нея.

— Трябваше да настояваме повече — въздъхна Харолд, гласът му беше изпълнен с чувство за вина. — Ние просто приехме, че е заради Джанел. Нали знаете как е в гимназията.

Аз ли не знаех.

Глава 9

„По съвет на адвоката ми този път няма послание на тениската ми.“

Надпис на тениска

Два часа по-късно с Куки седяхме в кабинета й, изумени колко много неща открихме от училищните списъци и от Интернет. През последния месец шест бивши ученици от гимназията в Руис бяха починали или изчезнали. Случаите включваха убийство, автомобилна катастрофа, две наглед самоубийства, удавяне при нещастен случай и изчезнало лице: Мими.

— Добре — каза Куки, докато проучваше списъка си, — всички тези хора не само са учили в едно и също училище, но са били от един и същи или от два съседни випуска.

— А може и да сме изпуснали някого. Нямаме новите фамилии на омъжените жени.

— Ще ги проверя — каза тя.

— Като се има предвид, че в цялата гимназия е имало стотина ученици, шансът да се случи нещо подобно случайно е повече от нищожен. Трябва да има друга връзка. Съмнявам се нашият човек да обикаля и да убива всичките си съученици. Ако беше сериен убиец, щеше да има почерк — случаи на подобна смърт в ограничен район.

— Може би със заплахата си към Томи Запата, Уорън е предоставил на убиеца шанс да убие с един куршум два заека — Томи и Мими, докато подозрението пада върху Уорън — предположи Куки.

— И след като другите случаи са нагласени като инциденти, на някого ще му се размине убийството.

— Знаеш ли — каза Куки, докато четеше училищните списъци за пореден път, — името на Мими го няма тук. Този списък явно е правен, след като тя се е преместила.

— Добре, нека направим следното — казах, като разсъждавах на глас. — Ти ще проучиш полицейските архиви на Руис за някакви нередности от периода, когато Мими се е преместила, като се върнеш с месец-два назад. Макар да няма голяма вероятност, все пак може нещо да е направило впечатление на шерифа.

— Ясно. Ще проверя също и фамилиите на омъжените жени за всеки случай.

— И докато се занимаваш с това — допълних, като увеличих обема на работата й още повече, — можеш да се обадиш и да провериш дали ще се намери по-ранен списък.

— Да, това вече го направих. Хей, а ти какво ще свършиш?